Поставям легена на пода и постилам пешкира до него. Сетне един по един измивам пръстите на краката си. Не е чудно, че това ритуално измиване е задължително за толкова много религии. Действа безкрайно успокояващо.
Устоявам на желанието да се почеша между пръстите на левия крак, където имам гъбички. Няма смисъл да раздразвам допълнително кожата.
Грижливо избърсвам краката си и обувам чорапите, които снощи изпрах с бельото си и проснах да съхнат над камината. Посмачкани са, но са меки и все още топли от огъня. Има малки удоволствия, които не се поддават на описание, но правят живота по-хубав; това, че съм изпрал на ръка чорапите и бельото си и съм ги изсушил край огъня, който съм поддържал цяла нощ, прави преживяването още по-приятно. Ала в никакъв случай не бива да задължавам любимите ми хора да харесват нещата и начина на живот, които допадат на мен. Не е трудно да допусна подобна грешка. Би могла да бъде определена като безразсъдството, безумието на един философ или може би на цялото човечество. Ще бъде прекрасно, ако може да изразим привързаността си към любимите хора, като се примирим с недостатъците им и ги обичаме такива, каквито са, а не някакви идеализирани образи, съществуващи само в нашето съзнание. Това би било проява на взаимна еманципация.
Обличам тъмносиния си вълнен пуловер и размишлявам върху проблема за еманципацията, когато чувам прозявки и примляскване с устни, означаващи, че Лорета се е събудила. Пуловерът е подарък от нея за рождения ми ден, тя отлично познава вкуса ми и знае какво ще ми хареса. Не е никак чудно след трийсет години съвместен живот, но много жени изобщо не успяват да опознаят съпрузите си. Понякога не мога да отгатна истинските й желания; дано действително иска момичетата да прекарат Коледа с нас. Дано самата тя искрено желае да бъде тук. Бог ми е свидетел, че има пълно право и достатъчно поводи да се намира някъде другаде. Но всичко се случи толкова бързо…
— Колко е часът, скъпи?
Поглеждам часовника си, който е на масата, редом с легена с мръсна вода.
— Девет без петнайсет. Господи, навън е приказно красиво, Лор. Слънцето грее ярко, но все още е двайсет градуса под нулата и всичко е замръзнало. Ако не беше изгревът, човек би си помислил, че времето е спряло.
Лорета се преобръща по корем, подпира брадичка върху лактите си и се взира през измитото стъкло към ледения свят навън. Струва ми се, че в очите й проблясват сълзи. Вероятно са причинени от силната светлина, която нахлува от прозореца. Лорета побързва да ги избърше с опакото на ръката си.
— Трябваше да ме събудиш. Какъв прекрасен ден. Радвам се, че днес ще отпразнуваме Бъдни вечер.
— Аз също. Има още гореща вода да се измиеш, ако искаш. — Поглеждам стайния термометър. — Почти деветнайсет градуса е, също като в Калифорния.
Лор се преобръща и сяда в леглото; заема се да оправи завивките, сетне става. Носи тъмносиня бархетна нощница. Не си пада по прозрачните, украсени с дантели нощници. Напоследък носи дрехи, които подчертават сексапила й; сменила е прическата и грима си и сега изглежда много по-женствена, но все още спи със старомодни бархетни нощници, и то предимно в тъмносин цвят.
— Няма нищо общо с Калифорния, скъпи. Не се оплаквам; напротив, възхищавам се от усилията ти да стоплиш този хамбар, но тук един калифорниец би се почувствал като на Северния полюс. Питам се дали момичетата няма да се разболеят. Предупредих ги да си вземат топли дрехи.
Изливам мръсната вода в умивалника, избърсвам легена с хартиена салфетка, напълвам го с вряла вода и доливам студена, докато Лорета отива да посети леденостудената тоалетна. Излягам се върху оправеното легло. Тя не си прави труда да включва и да изключва печката. Набързо се изпикава, всъщност по-изискано би било да се каже, че уринира. Звуците от пикаенето на мъжа и уринирането на жената се различават, поне когато ги слушаш да отекват в тоалетната чиния. Най-странното е, че на студа урината мирише по-силно. Питам се дали и Лорета го е забелязала; а може би това спада към многобройните теми, които са прекалено вулгарни и не подлежат на обсъждане.
Тя се връща, сваля нощницата, наплисква тялото си с вода и се избърсва. Не искам да разбере, че я наблюдавам, но тази интимност е едно от нещата, които правят живота в мелницата толкова привлекателен. Кожата на Лорета все още е гладка, някак прозрачна и розова като на младо момиче; не е загрозена от брадавици и бенки, коремът й е леко отпуснат след износването на четири деца, но тялото й напомня снагата на одалиска. Най-изящен е гърбът й — Лор би била любим модел на Енгър, Матис и на Сезан. Отношенията ни са такива, че докато я наблюдавам, Бог знае защо, изпитвам естетическа наслада, вместо полова възбуда. Струва ми се, че двамата с нея предпочитаме да запазим в равновесие лодката, която символизира нашия брак — тя е солидно изработена, трудноподвижна е и е невъзможно да бъде преобърната — поне доскоро си въобразявах, че е такава.