Започвам да се убеждавам, че необузданият секс е най-сериозната пречка за дълготрайна връзка между мъжа и жената. Рано или късно той или тя, понякога и двамата, започват да използват като оръжие отказа си да задоволят партньора, сексът се превръща в средство за изнудване. Дори сега, след всичко случило се, все още поддържам тази теория. Навярно това е една от причините за душевните ми терзания.
По време на дългогодишната си преподавателска дейност съм имал безброй възможности да флиртувам със студентките и с моите колежки. Винаги съм се въздържал — в края на краищата се оказва, че надеждите ти са измамени, че завоеванието не си струва усложненията и неприятностите. Изглежда, че ми липсва типичният мъжки нагон. Аз съм по-скоро романтик, отколкото полов атлет.
Лор се напръсква с дезодорант и започва да се облича. Ставам, разбърквам жаравата в камината и хвърлям още дърва. Онзи ден нарязах доста, но едва ли ще ни стигнат до довечера. Може би е време да посветя Бен в изкуството да цепи дърва. Ще бъде в духа на Коледните празници. Дано и синът ми да мисли така.
Ето, че и той се събужда. Посяга към очилата си върху масата до леглото, слага ги и се взира в дигиталния часовник, който също е върху масата. Бен страда от силно късогледство. При следващото ни посещение в Илинойс ще го заведем на очен лекар, за да му постави лещи.
Нашият син има странно отношение към часовниците и към начините за отчитане на времето. Притежава ръчен компютъризиран часовник с размерите на кредитна карта. Странното е там, че не умее да разпознава времето по обикновен часовник. Ако му кажете, че е три без петнайсет, вместо че е 2:45, той го възприема като истинско светотатство.
Бен спуска крака на пода и нахлузва огромните си чехли (във Франция не се произвежда по-голям номер). Сетне, без да помръдне, се втренчва в огъня. След като се събуди, Бен бавно и постепенно напуска света на сънищата си, които понякога (но не и днес) ни разказва по време на закуска. На всички ни е известно, че в този момент е излишно да го заговаряме. Веднъж той сподели с мен, че няма нищо против да става по което и да било време, но мрази мига, когато престава да сънува.
— Добро утро, Бен. Добре ли спа?
— Ъ-хъ.
— Навън е прекрасно. Слънцето ярко грее, но всичко е замръзнало, дори езерцето.
— Радвам се. Паднал ли е сняг?
— Не. Прекалено е студено.
— Ъ-хъ.
Бен има някои навици, типични за старец. Всяка вечер грижливо сгъва дрехите си и ги поставя на стола до леглото си. Истинско чудо е доброволно да предостави за пране облеклото и бельото си. Не обича промените и стига дотам, че дори мрази да сменя чорапите си. Ако щастието означава да си доволен от онова, което имаш, то Бен е най-щастливият човек на света.
Той става, протяга се, разбърква жаравата с любимия си ръжен, грабва дрехите си и изкачва четирите стъпала, водещи към тоалетната.
— Бен, ако искаш, пусни електрическата печка. Аз ще изключа един от радиаторите.
— Благодаря, няма нужда. Няма да изстина.
Все пак изключвам радиатора. Благодарение на буйния огън температурата в стаята е почти двайсет градуса. Междувременно Лор се е облякла. Излива мръсната вода в умивалника, избърсва легена и заедно с каната ги поставя на масичката.
— Скъпа, не е зле Бен да се мие поне сутрин. Вони на кучешка колиба, след като по цял ден си играе със селските песове. От тази воня, съчетана със специфичната миризма, излъчваща се от тялото му, направо ми се повдига.
— Снощи, докато ти беше в тоалетната, успях да сменя мръсните му чорапи с изпрани. Колкото до теб, усетих колко пъти се разходи до онова помещение. Навярно си взел таблетка за обезводняване плюс обичайния валиум? Толкова зле ли се чувстваш?
— Все още не, но се подготвям за атаката; въоръжавам се със спокойствие, подготвям се да играя ролята на добродушен баща и на приятен събеседник. Какво ще закусваме?