— Мислех да изпържа палачинки. Сиропът вече е готов, имаме и мед. Какво ще кажеш?
— Великолепна идея. Ще помета, докато приготвиш тестото.
Изпитвам силно изкушение да разваля изненадата и да извадя уреда за печене на вафли, предназначен за коледен подарък.
Прекрасно ще бъде да закусим с топли вафли. Навивам спалния чувал на Бен и го поставям в долната част на нашето легло. Грабвам дюшека, изкачвам се по стълбата и го прибирам в ъгъла, където едно време държахме играчките. Връщам се и сгъвам походното легло, сетне го пъхам под стълбището, водещо към тавана, където ще спят момичетата. Не беше лошо да изчакам Бен да се появи от тоалетната. Той винаги оправя леглото си бавно и методично; само че днес искам всичко да е прибрано преди закуска.
Стълбището към тавана прилича по-скоро на тясна корабна стълба и не е особено стабилно, но ни служи вярно вече петнайста година.
Когато го сковавах, нарочно поставих първите две стъпала на шейсетина сантиметра от пода, та мъничкият Бен да не ги достига. От седем години насам се каня да поставя липсващото стъпало, но така и не го направих. Такъв съм си по природа, предпочитам да забравям незначителните неща; или пък защото поставянето на стъпалото би означавало да призная, че ние с Лор вече нямаме малко дете и че никога повече не ще имаме бебе.
В скоро време не се очертават и внучета в нашия дом; Майк и Никол твърдят, че не искат да имат деца, а Маги изглежда твърдо решена да се раздели с бащата на отрочето си. Колкото до Бен, макар физически да е преждевременно развит, той не проявява сексуален интерес към момичетата. Евтините им трикове за привличане на представителите на противоположния пол му изглеждат глупави. Веднъж сподели с мен, че с удоволствие би разговарял с някое интелигентно момиче, но съученичките му се интересували само от мъже.
— Не са глупави, татко, но се държат като тъпачки.
Навярно е наследил гените ми. Може би ще имаме продължение, наречено „Синът на Невидимия“. Идеята хрумна на Никол и срещна всеобщо одобрение. Дъщеря ми твърди, че понякога действително съм невидим, че когато работата стане напечена, изключвам съзнанието си и се скривам в черупката си. Може би е права. Не съм сигурен.
Все пак няма да е зле да закова липсващото стъпало; момичетата ще се зарадват — та нали именно те най-много ще използват стълбата, след като ще спят в таванското помещение.
Напоследък се опитвам да подредя всички думи, изразяващи различни степени на неудовлетворение. В момента разполагам със следната класация: възприемане, търпимост, компромис, примирение, покорство, негодувание, капитулация, бунт. Опитвам се още да установя коя от тези думи отразява най-точно душевното ми състояние и поведението ми.
Не съм сигурен, че последната е на място в своеобразната класация, но поставянето на липсващото стъпало би могло да се окачестви като приспособяване или може би като примирение. В действителност трябва да свърша някаква задача: да намеря подходящо дърво, пирони, чук, трион; да приготвя стъпалото и да го закова.
Грабвам метлата и се залавям да мета откъм ъгъла, където държим дървата за камината. Лор изсипва тестото за палачинки в тигана и миризмата изпълва стаята.
Жена ми се обръща и казва:
— Скъпи, не може ли да пометеш след като закусим?
— Лор, обещавам да не се престаравам. Ще видиш, че изобщо няма да вдигна прах. Освен това Маги е още по-вманиачена от теб на тази тема; ако не помета сега, прахът ще стигне до глезените ни, докато гостите си отидат.
— Пег, скъпи, не забравяй да я наричаш Пег. Знаеш колко се дразни, когато й викаш Маги. Освен това мисля, че тя ще остане тук най-много три-четири дни. Винаги е мразила мелницата.
Лор обръща палачинката, поставя сироп и захар на масата. Продължавам предпазливо да мета, като се старая да не вдигам прах. Помитам пространството пред воденичния камък и пред камината, събирам боклука на купчинка и го хвърлям в огъня.
Бен слиза по стълбата откъм тоалетната и носи прилежно сгънатата си пижама. Приближава се до леглото и я пъхва под спалния чувал.
— О, какво виждат очите ми? Палачинки! Ето едно от нещата, с които ме привлича животът в мелницата: тук винаги има време за истинска закуска. — Спира и млъква за миг. — Благодаря, че си оправил леглото ми, татко. Знаеш, че сам щях да се справя.
Приближава се до шкафа и започва да изважда съдове, за да подреди масата.
Лор се обажда:
— Бен, миличък, поставила съм чиниите върху печката, за да се затоплят. Внимавай да не се опариш. — После поставя нова партида изпържени палачинки във фурната, за да не изстинат.