Бен внимателно взима чиниите от печката и ги поставя на масата, като се съобразява с обичайното място на всекиго: аз седя с лице към камината, Лорета — отстрани, за да може да влиза и да излиза от кухнята, а Бен — с гръб към огъня. Питам се как ли ще се настаним около масата, когато пристигнат тримата ни гости. Мога да седна на друго място, Лор също, но никой не е в състояние да накара Бен да се премести.
По принцип той дори не обича да се храни заедно с други хора; твърди, че не може да усети вкуса на храната и че се дразни, когато чува как сътрапезниците му дъвчат, преглъщат и как приборите потракват върху зъбите им.
Когато е във ваканция, Бен обикновено довършва две-три книги дневно. Казвам „довършва“, тъй като често той чете по четири, пет едновременно, също като Ниро Улф. Веднъж ми каза, че му доставя удоволствие да чете смешна книга от рода на „Смахнатият“, един криминален роман — например „Екзекуторът“ или произведенията на Макдоналд, една книга с научнофантастична тематика и една „сериозна“ — като справочник за самолети, за автомобили, енциклопедия по геология или ботаника. Освен това често препрочита по някой от петстотинте броеве на „Нешънъл Джиографик“, които са струпани в мелницата и в апартамента ни. О, замалко щях да забравя, че Бен е голям почитател на прекрасните френски комикси „Тен Тен“, „Астерикс“ и „Обеликс“ и „Щастливият Люк“. Твърди, че именно от тях, не в училище, е научил френски. Склонен съм да му повярвам. Синът ни е от онези щастливци, които не се нуждаят от преподаватели. По природа е схватлив и е склонен да обмисля всичко до най-малката подробност.
Все пак се примирява с неизбежното и се храни заедно с мен и с Лор. Ние също правим известни компромиси. Научих се да се храня по начина, по който мета: предпазливо, на малки хапки, които лесно преглъщам. Всъщност така храната ми се струва по-вкусна, освен това ям по-малко. Ако не внимавам, започвам да мляскам и с изненада установих колко често вилицата, потраква по зъбите ми, щом не се старая да се храня по-безшумно.
Освен това с Лорета обичаме да бъбрим на масата, ала строгият поглед на Бен ни кара да се срамуваме, когато говорим с пълна уста. Невъзможно е да държим храната в устата си като хамстерите. Признавам, че дъвкането и преглъщането не стимулират разговорите; от друга страна, навярно това действа благотворно на храносмилателната система.
Поглеждам през прозореца и забелязвам някаква кола, която минава по улицата. Гледката все още е невероятно красива — побелелите от скреж дървета се открояват на фона на кристалносиньото небе. Ако не беше толкова студено, поне днес момичетата не биха имали повод да се оплакват от времето. Забелязвам, че и Лорета гледа през прозореца. И двамата сме неспокойни. Дори ако дъщерите ни са тръгнали на път в осем сутринта (което е почти невероятно), биха могли да изминат разстоянието от Париж дотук само за три часа, но не и с раздрънкания форд, особено ако го шофира човек с капчица здрав разум. Кой знае, може би пък кара приятелят на Никол.
Не, ще имаме достатъчно време да закусим. Не вярвам дъщерите ни да са се разбързали да се озоват в мелницата. И без това закъсняха за рождения ден на Бен. Кой знае, може би ще дойдат само за един ден — точно на Коледа. Навярно така ще бъде по-добре. После ще си заминат обратно за Париж, за да се позабавляват истински, а ние с Лор ще се опитаме да разрешим проблемите си. Бен няма да ни пречи, нито ще ни обърне внимание. Сигурен съм, че няма да забележи дори избухването на война.
III
Три кокошки
Точно когато дояждам втората палачинка, дочувам до болка познатото скърцане на предната спирачка на форда. Изправям се на колене върху стола и виждам, че действително това са очакваните гости.
— Пристигнаха, Лор. При това са здрави и читави.
Двамата с нея се приближаваме до западния прозорец, Бен застава зад нас. Предната дясна врата се отваря и Никол слиза от колата. Носи дебело яке и се е омотала с огромен червен вълнен шал. Кой знае защо ми напомня на Айседора Дънкан, която е любимка на Никол. По-малката ми дъщеря е нахлупила върху челото и ушите си вълнената си шапка, а шала е вдигнала пред устата си. Лудешки размахва ръце, макар вероятно да не ни вижда през тесния прозорец. Приятелят слиза от другата страна. Потръпвам от изненада. Той адски прилича на Майк, само дето е по-възрастен, косата му е оредяла и той има брада. Никога не съм предполагал, че Никол може да хареса подобен мъж. Доколкото съм забелязал, досега си е падала само по мръсни, кльощави и миризливи музиканти, които не са с всичкия си, или по невероятно красиви типове, стремящи се към кариера в киното.