Майк проговаря и ме откъсва от размишленията:
— Прав си, татко. Не биваше да захвърляме багажа където ни попадне. Но се радвахме задето сме тук, а като влязохме и забелязахме колко е чисто и красиво, като истински дом, изобщо не помислихме какво правим. Ще ти помогна. Застани по средата на стълбата, а аз ще ти подавам чантите.
Изкачвам се на четвъртото стъпало, за да ми е по-удобно да поставям багажа на пода на таванското помещение. Майк и Никол ми подават саковете и спалните чували. Радвам се, че не виждат изражението ми. Напоследък дори най-незначителните събития ме карат да се просълзя. Но съм сигурен, че щом дъщерите ми не искат баща, който се държи като стара мома, положително ще изпаднат в ужас, ако разберат, че той е и ревльо. Възможно е да съм изнервен от очакването, от безбройните въпроси, които си задавам, от усилието да подготвя всичко, включително себе си. Най-страшно е да не знаеш какво ще се случи.
Освен това забелязвам, че с напредването на възрастта се разнежвам по-лесно. Може би философите са хора, които ронят сълзи за щяло и нещяло; смятам, че това е валидно поне за онези от тях, чиято житейска философия е напълно безрезултатна.
Лорета се преструва, че не се е случило нищо особено. Чувам, че пълни чайника, за да приготви чай, който ирландците смятат за универсален лек — нещо като пилешката супа за евреите.
— Само да видите какви усилия е положил баща ви за спалнята ви. Толкова е уютно — таванът е облицован с плат, до всяко легло има нощна лампа. Дори подът е застлан. Баща ви саморъчно изпра килимчето в езерото, макар водата да е леденостудена. Сами ще се убедите колко е уютно.
Слава Богу, че Лор ме подкрепя. Ако и тя се предаде, с нас е свършено. Сигурен съм, че ще издържи. По време на кризи е доказала, че притежава железни (или по-скоро еластични) нерви. Досега не съм успял да установя кое определение е по-правилно.
Ето че саковете и спалните чували вече са върху най-горното стъпало. Качвам се в таванското помещение и разпределям багажа пред леглата. Маги ме следва. Подавам й ръка, за да й помогна да преодолее последното стъпало. Тя се държи за перилото, което поставих в миналото, за да предпазя малкия Бен от падане.
— Татко, гарантираш ли, че разни плъхове няма да изгризат пръстите на краката ми и не ще притичват по лицето ми?
Косата й ще настръхне, ако й кажа колко изпражнения от гризачи съм измел от таванското помещение и от кухненския шкаф. Плъховете дори са изгризали до половината един сапун; острите им зъби са му придали формата на корал. Успели са да пробият и капака на бурканче с горчица, навярно са били горчиво разочаровани след като са я опитали.
Ще запазя в тайна тези подробности. Откровеността ми би я накарала да потръпне от отвращение и да не мигне по цяла нощ. Напоследък не мога да преценя какво постигам с откровеността си. В повечето случаи установявам, че искам да причиня болка някому, понякога на самия себе си. Спекулирането с истината и със справедливостта (във всяко от тези понятия се съдържа илюзорна арогантност), е причинило най-големите злини на човечеството. Инквизицията, Стогодишната и Трийсетгодишната войни, кръстоносните походи, изтребването на хора, включително на евреите от Хитлер — всичко това е извършвано в името на „истината“ и на желанието да се постъпи „справедливо“.
Започвам да си мисля, че човекът ще бъде щастлив и ще успее напълно да се реализира само когато осъзнаем, че всичко е временно, дори самият живот; когато проумеем, че всъщност, действителността е нереална. Необходимо е да се отдаваме на предположения да градим хипотези, без да очакваме точен отговор, а само нови въпроси.
Стремежът ни към непоклатима сигурност в действителен и в преносен смисъл, всъщност е бягство от истинската ни същност. Ако човек е надарен с разум, то е за да си задава различни въпроси, да проверява валидността на отговорите, отново да прави догадки и така до безкрайност. Една религия или нравствена система, дори една държава, създадени въз основа на тази теория, ще бъдат истинска благодат за нашата планета, дори за цялата вселена. Какво щастие да мислиш и да бъдеш заобиколен от други мислители.
Усещам, че съм се отплеснал във философски проблеми; време е да сляза на земята.