Пътят към хижата на Майк ни отвежда първо в съседния град Мили, който се намира на около километър от мелницата. После завиваме надясно и тръгваме по твърдия, замръзнал и набразден селски път. Локвите са сковани от лед. В продължение на още един километър пътеката е доста стръмна. После навлизаме в гората и се отправяме на юг. Маги и Майк ни чакат. Намерили са пръчки, на които се подпират. Бен също. Това е семеен обичай. Аз бях зает с размишления и забравих да го направя.
Там, където ни чакат, расте един от най-големите храсти бодлива зеленика в цялата долина. Огрян е от слънцето и винаги има червени плодове. Но сега клонките му са голи като на останалите храсти.
Коледа без зеленика с плодове. И друга година се е налагало да търсим такива клонки, но сега за пръв път не откриваме никъде. Не знам дали това е защото есента и зимата не бяха достатъчно студени и влажни.
Казвали са ми, че бодливата зеленика се дели на мъжка и женска. Тъмнозелените и по-бодливи храсти са мъжки, а светлозелените и по-небодливи — женски. Но и това не е съвсем вярно. Виждал съм тъмнозелена бодлива зеленика, отрупана с красиви тъмночервени плодове. Може би зелениката има пол, но се размножава по безполов път или е бисексуална. Хубава идея — бисексуална бодлива зеленика за весела Коледа. Би излязъл прекрасен коледен поздрав или съвременна песен.
Майк се вторачва в храста.
— Не мога да повярвам, татко. Няма никакви плодове. Този храст винаги е бил последната ни надежда.
— Това само доказва, че животът не е купа с плодове, Майк.
Никол и Маги викват в един глас.
— О, моля ви. Някой да му запуши устата. Не позволявай на татко да започне да хитрее, Майк. Ще добавя към всичко някакъв нестандартен каламбур и това само ще развали Коледа.
Майк се обръща и тръгва по пътеката. Тътря крака, за да настигна Никол и Маги. Лорета изостава, за да върви с Бен.
— Добре, обещавам да се контролирам. Каквото и да стане с кръвното ми налягане, ще преглътна гордостта си и няма да ви досаждам с остроумията си.
Най-хубавото от всичко е разходката. Земята е покрита с листа, обагрени в различни нюанси на кафяво — дъбови, букови, брезови и върбови, а в по-сенчестите места има сняг. Тъмнозеленото на бодливата зеленика и на боровете подсилва земните цветове. Както и мъхът по стволовете на дърветата и камъните. Тук пътеката е ясно очертана, замръзнала и кална. Трябва да вървим по края, за да не се подхлъзнем. Прехвърляме върха на хълма. Вдясно има рид, висок метър и двайсет, а вляво — стръмен склон, водещ към поляната до селото. Прекрасен е. Хълмовете на запад и на север са озарени от слънцето. Тревата още е зелена и почти по нищо не личи, че е Коледа.
Изоставам. Другите бързат напред. Дори Лор и Маги ме изпреварват. Не съм уморен. Само ме е обзела някаква отпадналост. Обичам да бъда в гората със семейството си. Поглеждам към тях и знам, че всички те са от нашата кръв и са произлезли от Лор и мен. Когато се оженихме, не мислех за това. Разбира се, искахме деца, но като ги гледам сега — пораснали и големи хора, всеки с идеите и начина си на живот — имам чувството, че това е чудо.
Надявам се, че ще си намерят добри партньори в живота. За мен най-лошото нещо е самотата. Въпреки трудностите, неуспехите, постоянното приспособяване, приемането на неизбежното, вечното безпокойство и тревоги, аз не знам какво би означавал животът ми, ако нямахме семейство.
А сега Маги се отделя и иска да живее сама. Мисля, че между Майк и Женевиев нещо ври и кипи — за добро или зло. На Никол е много трудно да се угоди. Вероятно й трябва някой като Майк — умен, но с улегнал подход към живота. Не, Никол ще се побърка. Ала подобен човек би бил най-подходящият съпруг за нея. Тя ще го уважава и същевременно няма да изпитва потребност да му съперничи.
Цялата представа за любовта е много сложна. Явно не става дума само за секс, макар че половото влечение би трябвало да е част от нея. Необходимо е общо съгласие относно начина на живот. Навярно доверието и толерантността са важни колкото уважението, възхищението и дори страстта. Но в любовта не бива да има манипулации, чувство за собственост, игри на надмощие и съперничество. Стремежът към власт може да унищожи любовта по-бързо от всичко. Прекаленото взиране в мислите и чувствата на другия и настояванията за специално внимание превръщат закрилящата сила на любовта в клетка. Това са някои от нещата, в които бях започнал да вярвам, но сега разбирам, че не е толкова просто. Животинското у нас не се оставя да бъде убедено лесно. Егото ни е твърде лабилно и крехко.