Бен е клекнал и духа огъня като някакъв човешки мях. Момичетата кашлят. Лор е спряла да мете и стои до вратата, за да диша чистия въздух, който прониква през процепите. Не разпалим ли огъня, по-добре след няколко минути да се откажем от тази идея. Стаята е страшно задимена. Обръщам се.
— Момичета, защо не се поразходите с майка си до върха на хълма, докато ние тук се справим с камината? Ще стане само за няколко минути и може би след това ще имаме хубав буен огън.
Лор открехва вратата.
— Хайде, момичета, да вървим. Отвъд хребета има прекрасен поток. Ще ви покажа къде Майк търси злато.
Майк е излязъл да реже по-дебели дървета в случай, че успеем да запалим огън. Преди две години отсече няколко дървета в желанието си да позволи на светлината да стигне до хижата му. Сигурно вече са изсъхнали.
Но голямото „ако“ е тлеещият огън пред нас. Бен намира още листа и трева в ъгъла зад камината. Слагаме и тях. Пламъкът им излъчва допълнителната топлина, от която се нуждаем. Пушекът променя посоката си и тръгва към комина. Виещите се струйки син дим излизат от стаята. Добавяме няколко по-дебели клона. Сухи са и ако огънят продължава да гори достатъчно дълго, и те ще пламнат. Тогава имаме шанс. Майк влиза с гръб към нас. Носи пънове. Пуска ги на пода пред камината.
— Хей, вие двамата наистина имате напредък. Ако пламнат и големите пънове, ще се изпечем за нула време.
Огънят се разпалва. Слагаме в средата един от пъновете, които Майк донесе. Изпращам Бен да повика Лор и момичетата.
Майк изважда обяда. Взима няколко чинии от бюфета, който е направил, за да предпазва храната от плъхове и други гадини. Преди две години двамата с Женевиев живяха тук почти през цялото лято. Тя е истинска домакиня и го накара да направи някои подобрения, за които той не би се сетил.
Огънят лумва. Не съм убеден дали се дължи само на психологически причини, но ми се струва, че в стаята вече е по-топло. Махам шала и ръкавиците си. Навън се е появил резлив вятър. Може би вътре е по-топло, и защото сме на завет. Пушекът почти е изчезнал и аз изпитвам тиха радост, че съм тук, в гората, в хижата на Майк.
Тъкмо започвам да се безпокоя дали Бен не се е изгубил, докато търси жените, когато виждам, че идват. Бен се препъва, носейки дървено ведро, вероятно пълно с изключително чистата и бистра вода от плиткия поток. Никол и Маги държат борови клонки, а Лорета — стрък бодлива зеленика. Отивам да отворя вратата. Те изтупват краката си на верандата. Никол влиза първа.
— Решихме да украсим хижата на Майк. Големият ми малък брат имаше нож и отрязахме борови клонки, а мама намери зеленика с плодове. Може би, в края на краищата, ще празнуваме Коледа както подобава.
Маги едва се провира през вратата. Натоварила се е с мокри борови клони, които се навират в очите й. Лицето й е зачервено от студа. Хубава е. Не мога да не си помисля колко тежко ще понесе загубата й Джордж. Чудя се какво ли бих направил, ако Лор бе поискала да се разведем, след като бяхме живяли заедно седем години и Маги беше на шест, а Майк — на три. Вероятно нещо тъпо и отчаяно. Трудно е дори да се мисли за такива неща, макар че децата са пораснали.
Маги се приближава до огъня и се обръща с гръб към него.
— Татко, гората е много красива. Навсякъде има мъх и дърветата изглеждат вълшебни, без да са страшни. Досущ немска приказка.
Тя оставя боровите клонки до стената, която гледа към поляната. Лор влиза с неотразимата си походка — бавно и сякаш се плъзга — и се усмихва. Върти глава и поглъща всичко, все едно е осъден на смърт престъпник, който отива към електрическия стол и за последен път гледа света, за да види колко е хубав.
— Виждаш ли каква зеленика намерихме, Уил, скъпи? Огромен тъмнозелен и бодлив храст с една-единствена клонка с плодове. Това сигурно означава нещо. Коледен подарък за нас.
Тя вдига клончето над главата си.
— Отидохме до потока на Майк, после минахме покрай извора. Бен ни пресрещна, точно когато вървяхме край гората на мадам Калве. Даде ни нож и ни помогна да отрежем борови клонки, за да украсим дневната. Прекрасно е, нали?
Бен влиза и застава зад Лор. Ведрото е пълно почти догоре. Явно преди това го е измил добре. За един родител е страхотно да гледа как децата му постепенно се учат да правят всичко, както трябва.
— Къде искаш да го сложа, татко?
— В кухненския ъгъл, Бен. Изворът беше ли пълен с листа?