— Да, но аз го изчистих. Водата беше чиста като въздуха. А глинените съдове, които направихме миналото лято и закачихме на онова дърво до извора, са още там. Дъждът и снегът не са ги разтопили. Трябва да занеса в Париж малко от онази глина, за да я покажа на учителката по грънчарски занаяти. Мисис Райт вечно търси нови видове глина.
— Твърде е студено, за да ровиш в глината, Бен. Може да вземем малко, когато дойдем за Великден.
— О, татко, сигурно ще забравиш. Ти никога не изпълняваш обещанията си.
— Само ми напомни, Бен, и ще го направим. Обещавам. Честен кръст. Остарявам и започвам да забравям.
Никол също топли гърба си на огъня. Маги се е сгушила до нея. Изглеждат премръзнали. Маги поглежда Бен.
— Това не е само от възрастта, Бен. Той никога не помни какво обещава. Обещанията не означават нищо за него. Но въпреки това, е добър татко. Само дето главата му вечно се върти из облаците на космологията, времето, смисъла, реалността и други подобни. Знам, че ако му напомниш, ще ти помогне да занесеш малко глина в училище.
Тя има право. Не би го казала, ако не беше вярно. Честността и навременната намеса винаги са означавали много за нея. Сигурно й е било трудно да израсне с човек като мен, който не знае дали нещо наистина съществува и не си спомня нищо.
Това вече не ме безпокои много. Извинил съм се. Лор свикна да живее така, но за Маги и Ники е трудно. Много ме бива в обещанията. Ако пътят към ада наистина е постлан с добри намерения, аз съм си направил императорска магистрала, водеща право в пъкъла. Възможно ли е човек да се промени?
Горката Лор. Отначало все ми напомняше какво съм обещал и казал. Често променях мнението си. Обичах да цитирам известни фрази от автори, чиито имена не помнех, но това не помагаше. Мисля, че вече се е отказала. Много рядко ми прави забележки. Може би вече се е примирила с факта, че съм побъркан и не разчита на мен. Дори аз не разчитам на себе си.
Надявам се, че Лор поне знаеше в какво се забърква. Вероятно е мислила, че ще ме промени. Може би още смята така, но аз съм на друго мнение. Междувременно Майк и Лор са подредили красиво масата. Намерили са някаква стара покривка, която не е твърде плесенясала и са разпънали, за да прикрива грубо издяланите дъски. Има чаши и чинии. Измили са ги с водата, която Бен донесе от извора. От сака с обяда излиза три четвърти франзела, сирене „Камембер“, домати, кренвирши, масло и туршия. Бен дялка пръчки, за да препече кренвиршите. Никол вече е набола два и ги слага над огъня.
Маги и аз започваме да украсяваме хижата с борови клонки и бодлива зеленика без плодове. Стаята се е проветрила и затоплила. Дори Маги съблича якето и маха вълнената шапка от главата си.
Навън вятърът духа ожесточено. От време на време поривите са толкова силни, че от дърветата се чупят клони. Бен стои до прозореца и гледа към извора.
— Започва да вали, татко! Сняг! Ти каза, че ще стане така и ето — ще имаме сняг за Коледа.
Никол застава до него.
— Престани, Бен. И ти си луд като татко. Това не са снежинки, а листа и вейки, носени от вятъра.
— Не. Погледни, Ники. Вгледай се внимателно и ще видиш.
— Господи! Той има право. Наистина вали.
Никол и Маги започват да танцуват в кръг, като се навеждат и полюшват. Бен доближава нос до стъклото на прозореца и се вторачва навън, преструвайки се, че не ги вижда. Никол маха шала си и го хвърля на пода.
— Хайде, татко, мамо. Танцувайте с нас. Това е танцът на снега. Ще танцуваме, докато натрупа толкова много, че няма да виждаме дърветата.
Никол е оставила кренвиршите на каменната плоча до камината. Бен разбутва двете танцуващи момичета и отново наглася кренвиршите над огъня. Сграбчвам Лор през кръста. Тя слага ръце на раменете ми и двамата започваме да се въртим в кръг. Стаята не е много голяма и затова се блъскаме. Въртим се все по-бързо, а снегът се завихря и засилва. Лор запява „Радост за света“. За пръв път танцувам на коледна песен. Може би за пръв път някой го прави.
Сетне Майк подхваща „Украсете залите“ и ние започваме да танцуваме още по-бързо. Всички сме се хванали за ръце и се въртим. Майк и Никол ни водят. Тя слага ръцете ни на раменете, за да има повече място и да се обединим. Кара ни да полюшваме крака и да ги кръстосваме, сменяйки посоката. Движенията приличат на гръцки народен танц. Майк се опитва да доведе Бен при нас, но Бен само поклаща глава, без да се обърне. Сега пече следващите два кренвирша. Мисля, че има проблем с външното изразяване на чувствата си, но когато порасне, ще се оправи. Поне така се надявам. Проблемът е сериозен. Самият аз цял живот съм се борил с него. Аз съм като автомобил със запушени клапани. Но в момента се забавляваме твърде добре, за да се тревожа за такива неща.