Масата над воденичния камък е покрита с тънък слой брашно, фурната е гореща, защото Лорета я запали, веднага щом се върнахме. Проверявам термометъра — пак е деветнайсет градуса. Лор иска да инсталираме парно отопление, но аз все отлагам. Извинението ми е, че тук се нуждаем от топлина само две седмици в годината. Но истинската причина е, че ми доставя огромно удоволствие да се боря със студа, да режа дърва, да сменям бутилките с газ, да паля огън и да гледам термометъра. Това ми внушава илюзията, че отговарям за нещо и се сражавам с природните стихии. Никол, която маже курабиите с конфитюр, ме поглежда.
— Хайде, татко. Престани да се мотаеш.
Усмихва се. Никол има една от най-приятните усмивки, които съм виждал. Но още не мога да разбера дали ми се усмихва или ми се присмива. Прави го от седемгодишна. Може би усмивката е една и съща.
— Само проверявам колко е топло тук. Разликата в температурите вън и вътре е почти двайсет и пет градуса.
Всички спираме едновременно и поглеждаме през прозореца. Каква красота! Снегът пада бавно и равномерно. Все едно си обкръжен отвсякъде — чувство, което изпитваш, когато в болницата ти инжектират морфин. Не само премахва болката, а те обвива като защитен слой.
Маги оглежда стаята.
— Истинска Коледа. Знам, че това не е реално и трудно за възприемане от останалата част от света, но е страхотно да забравиш за малко проблемите и да се преструваш, че всичко е наред. Между другото, кога ще опитаме курабиите?
Лор поглежда във фурната, протяга ръка и издърпва тавата.
— Тези ми се виждат готови. Какво ще кажете?
Слага ги на масата. Из цялата стая се разнася ухание на печени орехи и разтопен конфитюр от ягоди. Майк си взима пръв.
— Аз ще бъда опитното свинче. Какво бих могъл да загубя?
Той отлепя курабията с шпатула, духа, за да охлади горещия конфитюр, пъха я в устата си и хруска. Никол, Маги, Бен и Лор също си взимат. Аз избирам една не толкова препечена, защото обичам меки курабии. Гризвам малко от крайчеца.
Първата коледна курабия винаги е нещо специално. Тя е много по-вкусна от останалите, които изяждам. След нея всичко се превръща в повторение, тъпчене и угаждане. Спомням си детството, когато бях много по-малък от Бен и майка ми печеше такива курабии в мъничката кухня на нашата недовършена къща в предградията на Чикаго. Разрешаваше ми да изям само една курабия преди Коледа.
Времето е странно. Една-единствена курабия може безследно да заличи около половин век. По-голямата част от живота ми се изпарява от прекрасното ухание на тази курабия.
Работим до късно следобед и пълним тава подир тава. Бен нарежда готовите курабии в тенекиени кутии. Тестото в хладилника свършва. Поглеждам часовника си. Седем. Замислям се за бурните вълнения, които ще настъпят довечера.
Майк отива с мотоциклета до къщата на Женевиев. Мисля, че тук му е приятно, но се чувства неудобно. Вечният конфликт между отговорност и удоволствие.
Вечерята е лека. Знаем, че ще се натъпчем на селската вечеринка по случай Бъдни вечер. Никол и Маги искат да се измъкнат, но това би било ужасна обида за селото. Празниците означават много за местните хора. Животът в долината е труден, затова всички ходят на увеселенията.
Мадам Лемоан има още един син, който работи в голям склад за риба в Оксер, на около стотина километра оттук. В осемнайсет часа на Бъдни вечер шефът обикновено казва на служителите, че могат да вземат непродадените стриди и миди, защото ще се развалят, докато минат празниците.
Филип, синът на мадам Лемоан, се връща тук на Бъдни вечер, а Клод, синът на мадам Калве, очаква с нетърпение обаждането от Оксер, че мидите и стридите са осигурени. После двамата изфучават от селото с класическата морванска скорост и безразсъдство, за да ги вземат за вечеринката. Доколкото знам, това трескаво събитие се повтаря от десетина години. На връщане единият шофира, а другият почиства и отваря стридите и мидите. И това е само ордьовърът.
Няма да кажа на момичетата, че основното ястие е печено прасе. Преди няколко дни помагах, докато го колеха. Но едва ли се налага да мълча, защото те вероятно вече знаят.
Чувствам се добре, като знам, че съм спечелил правото да ям от прасето — ако изобщо съществува такова право, но момичетата са на друго мнение и по-добре да запазя това в тайна.