Угощението ще завърши с бъдник, специално опечен за нашата вечеринка в хлебарницата в Лини. Това е най-скъпото вложение. Ще пием виното, което Клод и Филип купиха и бутилираха преди четири години. На Бъдни вечер винаги пием четиригодишно вино. За по-сериозните пиячи ще има от традиционното местно вино и, както обикновено, бутилка „купешко“ уиски.
Тук никой не пие уиски. Вкусът му е като на блатна вода в сравнение със силата и дъха на местното вино. Може би всяка година бутилката с уиски е една и съща. Купиха я за мен, когато преди дванайсет години дойдохме тук за пръв път, защото във филмите и по телевизията всички американци пият само уиски. Селяните са толкова мили, че почти непрекъснато се чувстваш виновен. Rendre service, което грубо преведено означава „да ти направя услуга“, изглежда е любимата местна дейност.
След вечерята започваме да украсяваме елхата. Никол е донесла гирлянди — нещо, което във Франция е почти невъзможно да намериш. Но тези са различни от тежките и лъскави металически гирлянди, които си спомням от детството. Направени са от някакъв много лек материал и се развяват при всяко раздвижване на въздуха. Никол изважда няколко гирлянда от жълтата си чанта и слиза, като ги носи под мишница. Приближава се до огледалото и ги слага на главата си, така че да висят над лицето й. Отмята ги встрани и лицето й се показва през лъскавото сребро.
— Боже, приличам на мащехата на Снежанка.
Маги застава до нея. В дясната си ръка стиска носна кърпичка. Маги пише с лявата ръка и неизвестно защо, още от малка винаги държи в юмрука си хартиена носна кърпа. Тя се превива от смях.
— Не, Ники, по-скоро приличаш на Ледената кралица. Липсва ти само шейната, теглена от вълци и джудже, което да те вози. Много си красива.
Никол слага сребристите гирлянди върху главата на Маги.
— Не. Ти повече приличаш на кралица, Пег. Кралиците са по-високи от метър и шейсет.
Лор вдига глава.
— Елизабет Първа, може би най-значимата кралица в историята, е била дребна жена, Ники. Може и ти да си кралица, но да не го знаеш.
— Оставям това на теб, мамо. Ти ще ме направиш кралица. Благодаря все пак.
Тя се приближава и окачва сребристите гирлянди на главата на Лор, после се отдръпва.
— Ето, това наричам истинска кралица.
Придърпвам два стола до елхата.
— Кой иска да окачи топките на върха? Всички ли сме съгласни, че там трябва да бъдат най-малките?
Само се опитвам да задействам нещата. Лор се приближава до мен. Държи няколко топки.
— Ти слагай от едната страна, Уил, а Бен — от другата. Аз ще ви ги подавам. Завързала съм им конци.
Бен и аз се качваме на столовете. Макар че е най-високият, той изпитва смъртен страх от височини. Ето защо, може би Бен не е най-добрият избор. Качва се предпазливо и бавно протяга ръце нагоре.
Лор му подава украшенията. Навеждам върха на елхата, така че Бен да сложи звездата. Това изисква известна сръчност, защото отворът е мъничък. Бен внимателно маха металното капаче с ножа си и надява звездата на клонката. Сетне бавно я пуска.
Никол и Маги слагат щипките за свещите и средно големите топки. Имаме хубави украшения за елха. Събирани са в продължение на години. Тъй като тази Коледа за пръв път украсяваме малка елха, би трябвало да са предостатъчно. Ники окачва една яркосиня топка и се отдръпва.
— Мисля да надзиравам тази работа. Някой трябва да гледа дали цветовете са разпределени правилно и дали има незапълнени клонки.
Тя отива до хладилника, изважда бутилката „Шабли“ и налива половин чаша. Лорета става и двете с Маги започват да подават украшения. Маги поглежда крадешком първо едната, после другата, но Лор се е съсредоточила върху елхата и се усмихва по характерния за нея начин — чудесна глуповата усмивка, предназначена за всички. Усмивка, която би могла да спусне във вода хиляда кораба, но само леко е сръгала един идиот без секстант, компас и карта и четири деца, които не знаят къде е най-близката суша. Лор наистина е твърде добра за нас.
Понякога се отчайва, но не го показва. А може би не се отчайва, нито очаква някаква гарантирана реалност. Винаги се опитвам да прочета мислите на другите хора, но накрая се забърквам в своите. Извръщам глава.
— Никол, кажи ми къде да сложа тази топка? Тя е последната от малките и оттук не мога да преценя къде ще стои най-добре.