Тази вечер ще дойдат всичките.
Не ми е приятно да нахлувам в тяхната клика. Не мисля, че някой от тях е отявлен хомосексуалист. По-скоро са нещо като отбор по боулинг, група за покер или спортен клуб.
Тази година този мъжки кръг претърпя две загуби, но те не се дължаха на женитба, а на смърт. Първият беше един от братята Карон. Двамата имат ферма на хребета на южния хълм. Майка им почина преди пет години и оттогава живееха сами. Работеха заедно на нивите. Големият беше по-сдържан. Носеше очила и беше як, набит, трудолюбив и хубав. Все се усмихваше. Малкият беше достатъчно пълен, за да се нарече дебел. Всъщност, би могъл да бъде, ако не работеше толкова много. Беше грозноват и обичаше да говори. Взаимоотношенията им бяха като между Джордж и Лени от „За мишките и хората“.
Бяха известни със силата и готовността си да помогнат. Големият се казваше Пол, а малкият — Рири. Не знаем откъде идва това име.
На Великден Рири, който беше на трийсет и пет, откри, че страда от неизлечим рак с разсейки из цялото тяло. Почина след три месеца. Казаха ми, че накрая бил станал кожа и кости.
Сега Пол работи сам. Кима ни, когато минава с трактора си, но това е всичко. Живее сам в голямата и усамотена ферма на хребета. Мадам Лемоан и мадам Калве се притесняват за него — с какво се храни и дали почиства дома си.
Тази вечер той трябва да дойде на празненството. За пръв път след смъртта на брат си ще се появи на обществено събиране.
Както вече казах, малкият син на мосю Будине също загина наскоро. Беше убит при мотоциклетна катастрофа. От две години участваше в нашите увеселения. Все се шегуваше. Беше умно и мило момче. Странно е, че тази година младите няма да бъдат сред нас. В групата за Бъдни вечер има повече от пет жени над седемдесет години, плюс мадам Калве, Лор и аз, които сме на петдесет. Тази реалност е само въпрос на консенсус и не е по-различна от другите тъй наречени реалности.
Надявам се, че Никол и Маги ще участват в празника. Когато бяха малки, не искаха да идват, а после — да си тръгват. Дъщерята на мадам Калве, Кати, която е колкото Маги, изпълнява главната женска роля.
Лор определено не е такъв тип. Участва в разговора, яденето, смеха и празненството, но краят, когато започва замерянето с храна и лудешките местни танци, не е за нея. Това не и моята представа за развлечение. Мисля, че дълбоко в душата си съм градски сноб.
Местният танц се нарича буру. В звученето на музиката има нещо староирландско, шотландско или може би баварско. Традиционните инструменти са акордеон, цигулка и нещо като гайда. Танцът се състои предимно от тропане.
Има лесни за усвояване движения, но аз все ги забравям и всяка година трябва да ме учат наново — вече за дванайсети път. После има въртене, полюшване и смяна на посоката при по-мистичните елементи на музиката.
Онези, които не танцуват, пляскат с ръце и тропат с крака, а всички крещят и свиркат. Забавно ми е в продължение на един-два танца, докато го науча, но сетне еднообразната музика ме отегчава. Макар да сменят грамофонните плочи, струва ми се, че мелодията е една и съща.
Вървим покрай езерото и си светим с фенерче. Къщата на мадам Калве е осветена. Надявам се, че никой няма да повдигне въпроса за моето падане във водата.
Трябва да е било след третата или четвъртата Бъдни вечер, когато на връщане цамбурнах в езерото. Дълбочината на онова място беше само около метър, но това беше най-смешното, което се случи. Лорета беше убедена, че съм пиян и аз наистина бях пил. Вината са едни от най-хубавите през годината, но аз бях по-скоро уморен, а краката ми — вцепенени от тропането.
Почукваме на вратата и влизаме след груповия вик „Entrez“. Местата ни са запазени. Следва истинска вихрушка от целувки и благопожелания. Целувам повече сбръчкани лица отколкото много мъже правят през годината, с изключение вероятно на геронтофилите. Ръкуването с всички тези съсухрени и подпухнали пръсти е още едно изпитание. Но се научих да се справям и с него — задържа ли ръката си или я отдръпна рязко, пръстите ми ще бъдат смачкани.
Настанявам се между мадам Лемоан и мадам Калве. Причината да седя там е, че и двете не обичат стриди и ги трупат в моята чиния.
Не броя, но вероятно изяждам около петдесет, като по този начин удвоявам годишната си консумация. Много са вкусни. Любимият ми вид. После се залавям с двойна порция кървавица и с една от карантията. Няма да успея да стигна до основното ястие — бъдника.