Пийвам още вино и се опитвам да се отпусна и да не бързам. Искам тази нощ да се наспя добре, за да се чувствам страхотно на Коледа.
Свинското е чудесно. Отрязали са филето около рибиците и са го препекли. Сготвили са го с бира и лук и са го поднесли с варени картофи. Хубаво е, че пак се правя на прасе. Мисля, че в случая сравнението е дословно. Но си сипвам втори път.
Следва бъдникът и пенливото вино. Шампанското е твърде скъпо и селяните са донесли бяло вино от региона покрай Лоара. Вдигаме наздравица. Виждам, че Маги и Лор се готвят да се измъкнат крадешком, а Филип и Патрик се замерват с топчета хляб. Не след дълго ще започне истинска вакханалия.
След бъдника Жак Калве изважда пет бутилки местно вино и ги трясва на масата. Има достатъчно пиене, за да напълним три-четири приюта за алкохолици. Филип включва грамофона — малък, преносим и поставен на масата, до типичната морванска миниатюрна елха — и слага една от изтърканите плочи с местна танцова музика. Време е за тропането.
Учудващо е, че вече никой не се срамува и притеснява. Сигурно виното е помогнало. Патрик и Жак преместват масата и аз грабвам ръката на мадам Лемоан. Нареждаме се за танца. Макар на осемдесет и с прекаран инфаркт, тя е една от най-добрите танцьорки в селото. Мадам Калве танцува с Маги. Никол хваща Пол. Музиката засвирва и ние започваме да тропаме, да се въртим и да се полюшваме, блъскайки се в масата и големия стенен часовник. Води ни Кати, дъщерята на мадам Калве. Тя танцува с Патрик, а Филип с Лорета. Още никой не се е напил, но настроението е приповдигнато. Лор се усмихва. Лицето й е като на актриса от японския театър Но.
Изиграваме три танца. Сега е моментът да се пие от местното вино. Отново си казваме „Наздраве“ и мъжете изпиват тази отрова. Аз сърбам на малки глътки и внимателно. Ники и Маги кашлят и от очите им бликат сълзи. Трябваше да ги предупредя. Лор държи чашата си и се усмихва, но не пие, после незабелязано я оставя на масата. Поглежда Маги и двете започват да се промъкват към вратата. Ники им прави знак, че ще остане. Пол я държи за ръката с огромната си лапа. Лицето му е зачервено. Усмихва се искрено, Филип слага отново първата плоча и всички ставаме. Чашите пак се пълнят с вино. Трудно е да се каже дали ще паднеш от пиене или от умора. Някои изчезват за малко, после се връщат. Тази година не хвърляме толкова много храна както друг път. Не знам дали това е признак на благоденствие или на задаваща се лоша реколта. Все едно да предсказваш какво ще бъде времето, като гледаш дали кравите стоят или лежат. Май имаше някаква връзка, но не мога да си спомня каква.
Изтощен съм, преди да удари един. Ники остава. Лицето й е зачервено и изглежда е обявила някакво състезание по танци на Кати. Мъжете танцуват така, че са се изпотили като прасето, което заклаха. Момичетата непрекъснато измислят нови стъпки и движения. Рокът изглежда си пробива път в традиционните морвански танци. Всички са изпаднали в екстаз и сигурно ще си счупят я вратовете, я краката.
Минавам покрай езерото, без да падна във водата. Продължава да вали. Всичко е засипано с около двайсет сантиметров сняг. Обхващам с поглед побелялото езеро. Обзалагам се, че ако вляза в него, няма да потъна. Мога да изпълня коледен номер — ходене по вода, но не съм готов да рискувам.
В мелницата е топло. Слагам две цепеници в огъня, сетне поглеждам големия пън, който отделих за през нощта. Намествам го между двете дървета. Той няма да гори цяла нощ, но ще излъчва топлина и вероятно ще поддържа жарта, докато стана да отида по малка нужда. Със сигурност ще го сторя, защото пих много вино.
Събличам се и лягам до Лор. Тя винаги измънква нещо, когато разбира, че си лягам, но всъщност спи дълбоко. Лежа в тъмнината и се чувствам обкръжен и покрит от снега. Надявам се, че Ники ще се върне скоро. Не бива да заспивам. Ще я чакам, но едва ли ще успея. Унасям се, когато осъзнавам, че не сме закачили чорапи над камината. Години наред провесваме шест различни по размер и цвят чорапа и ги напълваме с подаръци. Пишех дълги коледни писма със заоблен почерк и снежинки вместо точки. Тъжно е, че някои неща свършват. Трябва да се подготвя.
V
Пет златни пръстена
Лорета
Кой би предположил, че след шестмесечно прекъсване, ще ми дойде менструацията? Дори не нося нищо със себе си. Ще помоля някое от момичетата. Коя ли ще се смути най-малко? Може би Никол.