Много по-възрастен е от другите бащи — онези, които тогава не бяха в училището. Щях да се запозная с тях едва на първата родителска среща или открит урок. Разбрах, че работи в Ай Би Ем — компанията имаше представителство в Париж от година и половина.
Той идваше много по-често от майките и аз предположих, че ще започне да ме поучава. За повечето майки, които са на възраст между двайсет и пет и трийсет и пет години, аз съм нещо като заместник-майка, докато са тук, във Франция, а за децата — по-скоро баба. Наблюдавам тази постепенна промяна в продължение на петнайсет години, откакто преподавам в Международното училище. Отначало хлапетата често се изпускаха и ме наричаха „майко“ или „мамо“, но напоследък това се случва все по-рядко. Сега съм предимно госпожа Кели или „учителката“.
Той дойде един ден, когато децата влизаха в час по френски. Покани ме на кафе в едно заведение наблизо. Мисля, че тогава за пръв път напуснах училищния район по време на учебни занятия. Увлякохме се в разговора — първо за Дана, а после за нас двамата — и толкова се задълбочихме, че закъснях да взема класа си от часа по френски.
Не знам как го правеше, но след това започна да идва често. Пиехме кафе и разговаряхме. Свикнах да живея в очакване и с надеждата, че ще дойде. Чувствах се възрастна и същевременно млада.
Пит сподели колко е несполучлив бракът му с една жена, почти двайсет години по-млада от него. Чувствал, че е много по-възрастен от своите петдесет и три, а Каролин — по-млада от нейните трийсет и пет. Тя била нещастна в Париж и искала да се върне в Америка, но на Пит тук му харесвало. Открил няколко чудесни ресторанта и искал да ги посети заедно с мен.
Беше толкова лесно. Казвах на Уил, че имам родителска среща или отивам на посещение и всичко беше наред. Не си спомням да ме е питал къде ходя, нито какво правя или с кого. Понякога си мислех, че не му пука, не е достатъчно отдаден на брака ни, за да го интересува и е безмерен егоист. В някои отношения той беше само сянка на съпруг.
Една голяма част от разбиранията на Уил за хубав живот и как трябва да живеят хората е никой да не кара другия да прави онова, което не иска. Винаги се е държал така с децата. Това ме влудяваше. Не им даваше никакви напътствия. Те трябваше да се справят сами. Объркаха ли се, идваха при мен.
Двамата с Пит посетихме няколко чудесни ресторанта. Една вечер отидохме дори в „Бато Муш“. Страхувах се, че някой може да ни види. Пит ме успокояваше, като повтаряше, че Париж е голям град и дори да ни видят, няма да повярват. Той нямаше проблеми вкъщи, защото в Ай Би Ем го караха да работи, колкото пожелаеха. Всъщност, фактът, че почти няма контрол над живота си, го безпокоеше. Освен това можеха да го преместят когато и където поискаха. Пит казваше, че това го кара да се чувства като дете.
Няколко месеца се срещахме така, веднъж седмично, когато една вечер, както се държахме за ръце под масата и пръстите му се плъзнаха по коляното и нагоре по крака ми, той предложи да отидем в някой хотел.
Уплаших се до смърт. Знаех, че искам да го направя, но се страхувах. Дори не бях помисляла за такова нещо. Освен това се боях, че ще бъде както с Уил, ще се стегна и ще разваля всичко. Не знам защо, но сексът винаги ме е плашил, още когато бях малко момиче. Трудно е да се повярва, но никога не съм мастурбирала. Уил ме караше да отида на лекар, но аз се страхувах да направя дори това. Накрая, когато след повече от година съвместен живот, Уил и аз още не бяхме имали полово сношение, аз се консултирах с жена гинеколог. Тя ми даде някакви хапчета и комплект черни пластмасови пениси, с които да се разширявам, и най-после Уил успя да проникне в мен. Но винаги ме болеше. Дори след като родих Маги и стана по-лесно, пак не ми доставяше удоволствие. Аз съм романтична и обичам да чета такива книги. Чувствам се неловко по време на полов акт. Все едно ми отнемат най-съкровеното.
— Откровено казано, Пит, мисля, че идеята не е много добра. Взаимоотношенията ни са толкова хубави. Ще ми бъде неприятно, ако те загубя.
— Но как би могла да ме загубиш? Убеден съм, че можем да бъдем и по-близки. Знам, че ще чувстваме чудесно в леглото.
Но аз не се предавах. Може би просто изпитвах вина, но всъщност не бях готова. Знаех, че искам да опитам какво е сексът с него, но се страхувах.
После в колата се държахме като младежи — толкова бяхме възбудени. Той продължи да настоява да отидем в хотел и накрая аз бях почти готова да рискувам всичко, само за да бъда с него и да усещам допира на гъсто окосменото му тяло. Но ставаше твърде късно. Бях казала на Уил, че ще имаме съвет за „мисловните умения“, но нямаше начин да му обясня къде съм била, ако се приберях вкъщи след полунощ.