Този път изпитваме оргазъм едновременно. Истински сблъсък. Едва сега разбирам значението на неща като любовни ухапвания и драскотини по гърба. Виждала съм такива резки по телата на хората на плажа и винаги съм имала чувството, че това е някакво самохвалство и проява на взаимна агресивност за демонстриране на превъзходство над другите. Комбинацията от сила, нежност, грижовност и страст е съкрушителна. Струва ми се, че това продължава цяла вечност и същевременно — кратък миг. Отново заспиваме.
Събуждам се и виждам, че Пит стои до леглото.
— В колко часа трябва да бъдеш вкъщи?
— Имаме още много време, Пит. Не ме оставяй.
— Наближава шест. Искам да се върна в леглото при теб, но можеш ли да останеш цяла нощ?
Скачам и запалвам нощната лампа. Господи, наистина е шест без десет. Няма начин да обясня къде съм била девет часа. Божичко!
Заставам до Пит. Той ме притегля към едрото си и кораво тяло, прегръща ме и ме целува.
— По-добре да се прибираш. Кажи, че някоя колежка те е поканила на обед. Ще измислиш ли нещо? Аз ще остана тук. Ако можеш да се върнеш, направи го. Не знам за теб, но аз никога не съм бил толкова развълнуван.
Знаех, че говори сериозно, предимно защото и аз изпитвах същите чувства. Но наред с това се притеснявах за прибирането си вкъщи.
Нахлузих набързо дрехите си и отново се целунахме. Пит се изтегна на леглото, за да ме гледа как се обличам. После стана и се приближи до мен. Още беше гол и отново възбуден. Посочи пениса си и рече:
— Виждаш ли? И той не иска да си отиваш.
В този миг бях в състояние да се съблека и да легна до него, но начинът на живот, който бях водила, ми въздейства. Не можех да го направя.
През следващите осемнайсет месеца ние се възползвахме от всяка възможност да се срещаме и винаги бяхме обезумели като първия път. Помежду ни сякаш имаше нещо химично — както в час по химия, когато изливахме прозрачното съдържание на две епруветки в колба и течността започваше да дими, да клокочи и да променя цвета си. Ние бяхме същите. Но не губехме останалото от себе си — развлечението, радостта и удоволствието, че сме заедно и споделяме мислите си. Сексът беше отделно — нещо, което според мен и двамата не очаквахме.
Знам, че започнах да се променям. В някои дни се чувствах красива. Обличах се по-грижливо, стараех се да изглеждам по-привлекателна и сияех, когато отивах на среща с Пит. Нямам представа как Уил е пропуснал да забележи всичко това. Понякога заставах пред него и се молех да ме види и да разбере, че с мен става нещо важно. Изпитвах желание да му кажа и да споделя радостта си. Но не можех. Вероятно това доказваше, че никога не съм вярвала на приказките му — как хората, които се обичали, искали другият да бъде щастлив, независимо от всичко.
Но сега се налага да му кажа. Ако ще бъдем заедно до края на живота си, той трябва да знае това. Само не съм наясно как ще го възприеме — Уил е непредсказуем. Ще изчакам, докато по-големите деца заминат за Париж. Бих искала и Бен да отиде с тях, но това е невъзможно.
В известно отношение Бен и Уил си приличат — и двамата отбягват да се изправят пред действителността. Бен се крие зад книгите си, а Уил се затваря в себе си. Е, разбира се, само когато не търчи като луд насам-натам, не оправя нещата и не покровителства всички, независимо дали те го искат или не.
Вече дори не съм убедена, че знам какво е любовта. Може би това понятие е само заместител на живота. Започнем ли да усещаме, че губим интерес към живота, а детството, игрите и радостта отминат, ние прибягваме до идеята за любовта.
Не знам какво изпитват един към друг Майк и Женевиев и доколко използват взаимоотношенията си, за да възпрат настъпването на зрелостта. Пък и много често любовта се превръща в бягство от онова, което се смята за действителност. Господи, започвам да разсъждавам като Уил!
Преди да срещна Пит, никога не съм се увличала по някого. Мисля, че не знаех дори какво е секс. Съзнавах, че съм способна да изпитвам силни чувства — личната ми сигнална система винаги беше на мястото си и слушаше, но никога не ме изоставяше и нищо не забравяше. Имам чувството, че Уил е същият.