И Майк се безпокои за нещо. Може би само защото оценките му този семестър не са добри. Но мисля, че по-скоро е свързано с Женевиев. А вероятно се чувства въвлечен в бъркотията около развода на родителите й. Знам, че на Женевиев й е трудно, но Майк не може да направи нищо по въпроса. Желанието им беше да се разделят, при това колкото е възможно по-безболезнено. Може би са чакали, докато Женевиев и Морис пораснат достатъчно, за да се оправят сами. В края на краищата, бракът е договор, който може да бъде разтрогнат, когато се изконсумира.
Дали и ние с Уил ще стигнем дотам? Толкова е лесно да изречеш думите, които ще причинят болка. После няма връщане назад. Мисля, че с Уил случаят е точно такъв. Той вероятно тихо ще се оттегли в себе си и ще стане още по-невидим. Едва ли ще се нуждаем от нещо официално като развод. Пит има семейство, затова аз никога няма да се омъжа повторно.
Чудя се как ще го преживея. Може би ще бъда доволна да живея сама с Бен, докато и той замине да учи някъде.
Но Бен ужасно би страдал от отсъствието на Уил. Детето е много чувствително. Наблюдавам го и ми идва да заплача — все едно гледам Уил. И двамата са откъснати от този свят. Знам, че и аз съм странна, затова не се оплаквам.
Най-много обичам да бъда сама. Дори да бях омъжена за Пит, пак щях да се нуждая от уединение. През повечето време се занимавам с разни неща, домакинство, пазаруване, преподаване и с всичко останало, където работата или планирането са основното, и взаимоотношенията с хората, макар да са важни, не са интимни. Тогава играя различни роли и не съм самата аз, нито искрено казвам какво мисля.
И накрая идва интимната страна — взаимоотношенията с хората, които обичам — Пит, Уил и децата.
Това е най-трудното за мен. Държа ли на някого, не мога да му позволя да обърква нещата и да върши глупости. От друга страна, любимите същества могат много лесно да ми причинят болка, но изглежда не го забелязват, затова винаги съм нащрек. Искам да се държа интимно, но се страхувам. Дълбоко в себе си не вярвам, че хората, които обичам, ще отвърнат на любовта ми, ако разкрия истинските си чувства.
Преподавателската работа е също много важна за мен. В училище мога да помагам на малките деца да се научат да обичат себе си такива, каквито са. В днешно време обществото се опитва да ги промени и да ги моделира в нещо нетипично за тях — за удобство на всички останали.
Трябва да призная, че Бен изглежда изобщо не се нуждае от мен. Много е сладък и не се перчи като другите, но е недостъпен за мен — той определено прилича на баща си. Мисля, че Уил обича най-много Бен.
Сигурно смята, че много се е издигнал, защото преподава в Американския колеж. Във Франция сме толкова отдавна, че едва ли някога ще се върнем в Щатите. Не мисля, че на неговата възраст ще получи работа дори в гимназия. В училище не се нуждаят от философи-онтолози.
Уил знае това, макар че никога не сме разговаряли по този въпрос. Би трябвало да публикува някакъв материал, но още не е написал нищо. Не губя надеждата да видя негова публикация, но мисля, че няма да го направи. Отказал се е. Той е като мен — обича преподавателската работа и няма нито време, нито склонност да свърши цялата изследователска работа, необходима за изготвянето на нещо, годно за публикуване. Де да можеше да го напише и сподели с мен, вместо да крачи напред-назад и да дърдори как всичко е нищо, следователно, нищото е всичко. Такива приказки ме отегчават до смърт.
Знам, че децата го обичат, но и те като мен се страхуват да не бъдат наранени. Уил може да бъде много жесток, дори без да се опитва или да го желае. Не атакува, а сякаш иска само да изчезнеш и да те направи невидим — все едно вече не съществуваш. И го прави. При това, без да пророни дума. Внушава ти някакво чувство за психична слепота или нещо подобно и ти се изпаряваш. В същото време говори нещо и се опитва да общува, но се отнася толкова сериозно към неща, които не означават нищо за никого, че е непоносим. Отидем ли на гости, хората го отбягват — толкова е досаден.
Трябва да се опитам да поспя. Не спя ли поне седем часа, знам, че ще се наложи да подремна, а няма да имам време за това, докато приготвяме пуйката. Чудя се дали някой е забелязал, че не сме окачили чорапи. В бързината забравих да го сторя и когато се прибрах в къщи от селската вечеринка, бях толкова уморена, че едва се довлякох до леглото. Господи, безсънието на Бъдни вечер ми напомня за детството, когато в главата ми се въртяха видения за захаросани сливи — с единствената разлика, че сега не са ми толкова сладки.