Знаех, че ще реагира така. Преглъщам виното, което държах в устата си, докато той говореше.
— Добре. Не искаш да бъдеш баща, нито да дойдеш във Франция. Разбирам те. Наистина. Мисля, че си се вкопчил в себе си, в лудия у теб и в онези камъни. Освен това смятам, че може би си най-големият скулптор на нашето време. Никога няма да си простя, ако по някакъв начин разруша чудесния творчески свят, който си създал за себе си.
Вярвам на думите си. Но премълчавам факта, че Спайк ще бъде баща, независимо дали го знае или не. Това не може да нарани чувствата му.
Той ме поглежда. Претъркалям се върху него и изливам последната капка вино в устата му.
— Ще бъде както искаш, приятелю. А сега, хайде да се чукаме. Нямаш нищо против чукането, нали? То не пречи на работата ти. Само ми позволи от време на време да идвам тук и да лягам на този хубав мек дунапрен, а?
Той ме хваща за косите, доближава лицето ми до себе си и допира устни до моите. Иска да изпия виното, което се излива от устата му. И двамата се опитваме да преглътнем, но се задавяме. Смеем се и що се отнася до Спайк, въпросът е приключен.
Вдигам глава. Огънят е почти угаснал. Слагам едно дърво и пламъците лумват. Домъквам от купчината още две цепеници и ги хвърлям в камината. Духам и жаравата се разпалва. Бих искала да знам повече за изкуството как се пали огън. Винаги татко се е занимавал с това. Майк и Бен са наясно с въпроса. В семейство ни или има силен елемент на полово разделение, или наистина има разлика между момчетата и момичетата, мъжете и жените? Когато живеех в пустинята, Спайк палеше огъня. Така че това не се отнася само до нашата фамилия.
Влизам в хамбара и домъквам голямата жълта чанта. Божичко, колко е тежка. Слава Богу, чувствам се много по-добре, но краката ми още са вцепенени от снега и отчасти от морванските танци.
Прекарах страхотно. Беше ми приятно да виждам, че мъжете ме харесват. Лигите им започваха да текат, когато ме докоснеха или погледнеха в очите. Изглежда не забелязваха, че съм се закръглила. Всъщност това дори им допадаше — големи цици като на крава.
Когато след съжителството си със Спайк се върнах в цивилизацията, започнах да се тъпча като прасе. Може би се опитвах да забременея от храната. Но вероятно само наваксвах за онези помии от соя и сорго. Не знам, но за четири месеца напълнях с дванайсет-тринайсет килограма.
Знам, че мога да хвана някой от онези селяни, който да мине през целия установен ред и да се ожени за мен, но това е тъпо — все едно да си купиш кон, когато съществуват автомобили. А аз бях разглезена с дизелов двигател. Тук ще доя крави и ще паса овце на студа до края на живота си. И това не искам.
Там е въпросът. Пег и аз сме израснали в този странен междинен свят. Аз държа да направя нещо значително с живота си — да го превърна в истински. Мислех да се занимавам със скулптура, но сега знам, че контролираната лудост, която се изисква, за да бъдеш творец, не е присъща на нашето семейство. Може би само татко е такъв, и то без да е творец. Ала неговото изкуство е невидимо. Той се променя за секунди и обърква себе си и всички останали кое е реално и кое не. Господи, сигурно сме нещо средно между мама и татко!
Тя е праволинейна и здраво стъпила на земята, макар татко да казва, че земя не съществува. Организирана е и знае какво иска и как да го постигне. Татко е програмиран провал и псевдо философ. Би било страхотно да изваеш истински философски камък. Спайк би желал да опита такова нещо. Това е в стила му.
И все пак, макар да е странно, татко е чувствителен, интелигентен и отговорен. Жалко. Вечно върши нещо и се опитва да помага на мама в къщната работа. Домошар е, но същевременно ходи и на работа. Много ни е разглезил. Няма мъже като него. Всъщност, не е такъв. Всичко е част от някаква безумна игра, в която само той знае правилата и непрекъснато ги променя.
Подобно на Спайк, мъжете, с които продължавам да се срещам, са или чувствителни, интелигентни, интересни и жизнени, или обикновени, що-годе поносими жребци, които ту ме възбуждат, ту не, а единственото им желание е да имат постоянна работа, деца и успешна кариера.