Средно положение няма. Мисля, че точно това се случи с Пег — омъжи се за човек, който ставаше за момента. Но сега тя иска повече вълнения и мъж с буйно въображение. Трябва да я запозная със Спайк. О, не! Прекара ли и един ден в пустинята, тя ще се моли да се върне при Джордж. Опитвам се да й обясня, че идеалната комбинация вече не съществува. Нещо е станало.
И така, възможностите са следните — или раждаш бебе от интересен мъж, когото наистина уважаваш, или се обвързваш с някой смотаняк, който ще бъде постоянно с теб, дори когато вече не го искаш. Страхотен избор, няма що.
Най-после приключвам с нещата, които трябваше да направя. Надявам се всеки да ги хареса, когато ги получи.
Качвам се по стълбата и тихо се мушвам в леглото. Вече не ми е топло. Лягам по гръб и главата ми не се върти. Мисля, че най-сетне съм готова да се отпусна и да заспя, когато съвсем неочаквано започвам да плача като бебе. Хленча в навечерието на Коледа — точно когато очаквах, че ще бъда най-щастлива.
Избърсвам сълзите, но те продължават да се стичат по лицето ми. Сподавям риданията. Не искам да будя Пег. Нямам желание да разговарям с никого, да обяснявам и да изслушвам другите. В този живот има някаква загадка.
Досега не вярвах в това, но сега искам тази загадъчност да съществува. Да се уповавам на нея, без да разполагам с доказателства. Ей-така, без нищо. Може би защото сега знам някои неща. Ако ще ставаш човек на изкуството, трябва да умееш да вярваш в нещо. В каквото и да е. А аз съм забравила какво е вяра. Умишлено съм си я избила от главата. Докъде ли може да стигне човешката глупост?
Светът ми се струва противен. Ако имах близък човек до себе си, всичко щеше да бъде по-различно. Може би единственият смисъл в живота е да се забавляваш. Весела Коледа!
Трябва да поспя, защото утре тук ще бъде истинска лудница.
Вероятно плача от радост. Само че нямам такова чувство. А може би е така, но не го съзнавам. На татко това би му харесало.
Бен
Още е тъмно. Заспал съм. Отварям очи и виждам, че Ники слага дърва в огъня. Надявам се, че ги нарежда правилно, защото не си спомням да се е занимавала с паленето на огъня. Справя се добре и аз отново затварям очи, за да проверя дали мога да изпадна в полусънно състояние. С премрежен поглед наблюдавам как пламъците стават все по-буйни.
По дяволите, тази Коледа е само една преструвка! На камината няма окачени чорапи, нито изненади за сутринта. Вярно, че под елхата са наредени подаръци, но аз знам какви са, а самият Дядо Коледа не е донесъл нищо. Няма ли трепет и загадъчност, Коледата не е истинска.
Бях толкова уплашен и развълнуван — нямах навика да заспивам на Бъдни вечер. Предполагам, че наистина съм заспал, защото друг път мама и татко винаги успяват да наредят подаръците под елхата, без да разберем. Мислех, че ще стоя буден цяла нощ.
По дяволите, никак не искам да пораствам! Нямам нищо против да ставам по-едър и силен, пенисът ми да се уголемява, да се окосмявам и да ми никне брада. Това е забавно — все едно гледам как поповите лъжички се превръщат в жаби. Но да си възрастен изглежда съвсем не е забавно.
Ники, Маги и Майк не приличат на щастливи хора. Само си доказват един на друг колко са велики. И вечно гледат дали някой забелязва колко са пораснали.
Нищо не е естествено. Тази Коледа дори татко се държи като възрастен. Няма време да играе с мен. Само тича насам-натам, оправя това-онова, разнася разни неща и се преструва, че нищо не се е случило.
Беше ми приятно, когато приготвяхме курабиите, но лично аз не свърших нищо съществено. Ники, Маги и Майк направиха почти всичко. Не, тази Коледа е само една преструвка, а още колко Коледи ми остават да прекарам тук?
Честно казано, никой в училище вече не знае да играе. Мислят ме за луд, когато донеса някое от самолетчетата си и го пусна да лети над футболното игрище. Сигурен съм, че съучениците ми искат да играят с мен, но се страхуват някой да не помисли, че се държат като деца. Дори Серж. По-рано винаги го убеждавах да поиграем на „Бойни кораби“ или на нещо друго, но сега и той се бои да играе с мен, защото другите ще му се подиграват.
Единственото, за което всички мислят, е да се правят на големи — пушат цигари, дъвчат тютюн като бейзболисти от висшата лига, говорят колко бира са изпили в събота и неделя, колко им е лошо, как са откраднали алкохол от родителите си или взимат наркотици.