— Луис… Това е моята стара приятелка Джейн Марпъл.
— О, здравейте — отвърна мистър Сероколд разсеяно. — Радвам се… Те ще го съдят, разбира се. А е приятно момче. Няма много ум, но въпреки това е добро момче. Само от какво ужасно семейство произхожда…
Той изведнъж замълча и машината превключи към гостенката.
— О, мис Марпъл, толкова се радвам, че най-после дойдохте при нас! Колко ли е щастлива Карълайн, че ще може да поговори за старите времена с близка приятелка! Тук в много отношения е тежко за нея… Колко тъга има в живота на тези бедни деца! Надяваме се да останете дълго при нас!
Мис Марпъл почувства магнетизма му и си даде сметка колко привлекателен се е сторил на приятелката й. Че Луис Сероколд е човек, който би сложил работата си преди хората, тя не се съмняваше нито за миг. Някои жени биха били раздразнени от това, но не и Кари Луиз. Луис Сероколд извади още едно писмо.
— Е, във всеки случай има и добри новини. Това е от банка „Уилтшър & Съмърсет“. Младият Морис се справя много добре. Доволни са от него и следващия месец дори ще получи повишение. Винаги съм твърдял, че има нужда от някаква отговорност… И освен това да разбере какво означава работата с пари, какво представляват те…
Той се обърна към мис Марпъл.
— Половината от тези момчета нямат реална представа за парите. За тях те са нещо, с което се ходи на кино или на лунапарк… Нещо, с което можеш да си купиш цигари. Ловки са с цифрите и им доставя удоволствие да си играят с тях. Е, според мен трябва… как да се изразя… да им натриеш носовете в парите… да ги научиш на счетоводство, на пресметливост… Да им покажеш вътрешната романтика, така да се каже. Дай им умения и след това отговорност… Да се занимават с пари официално. По този начин сме постигнали най-големите си успехи. Само двама от тридесет и осем се провалиха. Един дори е главен касиер във фармацевтична фирма, наистина отговорен пост… — Той изведнъж замълча, за да съобщи на жена си: — Чаят е готов, скъпа.
— Мислех, че ще го пием тук. Заръчах на Джули.
— Не. В салона. Другите са там.
— Нали нямаше да са тук за чая?
Кари Луиз улови мис Марпъл под ръка и я поведе към големия салон. Пиенето на чай изглеждаше доста неуместно в това помещение. Приборите бяха небрежно струпани върху поднос — бели порцеланови чайници, смесени с останките на скъпи сервизи за чай „Рокингам“ и „Споуд“. Имаше само хляб, две бурканчета конфитюр, някакви евтини, лоши на вид сладки. На масата вече седеше пълна жена на средна възраст със сива коса и мисис Сероколд я представи:
— Джейн, това е Милдред. Дъщеря ми. Не си я виждала, откакто беше съвсем малка.
Милдред Стрет бе човекът, който от тези, които мис Марпъл бе срещнала досега, най-много подхождаше на къщата. Имаше вид на богата и изпълнена с достойнство жена. Беше се омъжила за пастор след тридесет и петата си година и бе овдовяла. Видът й беше точно като на вдовица на пастор — почтена и малко скучна, семпла, с широко, безизразно лице и безцветни очи. „Била е — помисли си мис Марпъл — много невпечатляващо малко момиче.“
— А това е Уоли Хъд, мъжът на Джина.
Уоли бе едър младеж с пригладена назад коса и намръщено лице. Той кимна смутено и продължи да тъпче сладки в устата си.
След това се появиха Джина и Стивън Рестарик. Двамата бяха оживени.
— Джина ми даде чудесна идея за онзи фон — каза Стивън. — Джина, ти съвсем определено имаш качества за сценограф.
Джина се засмя и доби доволен вид. Влезе Едгар Лоусън и седна до Луис Сероколд. Когато Джина му заговори, той се направи, че не чува.
На мис Марпъл всичко това се стори смущаващо и след чая с радост се качи в стаята си, за да полегне.
На вечеря имаше още повече хора. Младият доктор Мавърик, психолог или психиатър — мис Марпъл не схващаше много добре разликата, — който непрекъснато говореше за работата си с професионален жаргон, почти неразбираем за старата дама. Присъстваха и двама очилати млади мъже от преподавателския състав, доктор Баумгартен — специалист по трудова терапия, и три удивително срамежливи момчета, на които бе ред да бъдат „гости на семейството“. Едното от тях, с рус перчем и сини очи, беше специалистът по „крошетата“, както я информира Джина.
Вечерята не бе особено апетитна. Небрежно приготвена и небрежно сервирана. Носеха се всякакви тоалети.
Мис Белъвър беше с дълга черна рокля, Милдред Стрет — с вечерна рокля, но отгоре с жилетка. Кари Луиз бе сложила къса рокля от сива вълна. Джина блестеше с някакво селско облекло. Уоли не се бе преоблякъл за вечеря, нито пък Стивън Рестарик. Едгар Лоусън беше с добре скроени тъмни дрехи. Луис Сероколд носеше традиционен вечерен костюм. Хранеше се малко и сякаш не забелязваше какво има в чинията си.