— Това, което ме смущава най-много, е, че не знам! Просто не знам!
— Да не би да е болна?
— Тя е много крехка и деликатна. Винаги е била такава. Не, не бих казала, че е по-зле от обикновено… Като вземем предвид, че живее доста заможно…
— Нещастна ли е?
— О, не това.
„Така е“ — помисли си мис Марпъл. Би било трудно да си представи Кари Луиз нещастна, въпреки че без съмнение бе преживяла и трудни периоди. Само че… просто не можеше да го допусне. Объркана — да. Неприятно изненадана — също, но в никакъв случай тежка скръб.
Думите на мисис Ван Райдък дойдоха почти веднага:
— Кари Луиз винаги е живяла вън от този свят. Просто няма понятие какъв е той. Може би това ме тревожи.
— Нещата около нея… — започна мис Марпъл, но поклати глава и замълча. — Не.
— Тя самата ме безпокои — продължи Рут Ван Райдък. — Кари Луиз винаги е имала идеали. Естествено, когато бяхме млади, това бе на мода. Всички имахме идеали — за едно младо момиче е напълно нормално. Ти щеше да се грижиш за прокажени, аз да ставам монахиня… Човек преминава през тези глупости. Бракът, бих казала, ги избива от главата. Е, на мен лично не ми се отрази зле.
Мис Марпъл си помисли, че това е твърде мек израз. Рут се бе омъжвала три пъти за много богати мъже и последвалите разводи бяха увеличили банковата й сметка, без ни най-малко да се отразят на душевното й състояние.
— Разбира се — продължи мис Ван Райдък, — аз винаги съм била твърда и не съм позволявала обстоятелствата да ме повалят. Никога не съм очаквала прекалено много от живота и от мъжете. Измъквала съм се благополучно и толкова — никакви лоши чувства. С Томи все още сме добри приятели, а Джулиъс се съветва с мен за сделките си. — Лицето й потъмня. — Струва ми се, че точно това ме тревожи у Кари Луиз… Винаги е била готова да се омъжи за някой чудак.
— Чудак?
— Човек с идеали. Допадат й идеалистите. Помня как гледаше стария Гулбрандсен — млада, едва седемнадесетгодишна, хубава колкото си иска, ококорила очи като чинии — докато той развиваше пред нея плановете си за човешкия род. И се омъжи за него — вдовец с отраснали деца, прехвърлил петдесетте — единствено заради филантропските му идеи. Слушаше го като омагьосана. Същински Дездемона и Отело. За щастие край тях нямаше Яго, за да обърка нещата… А и Гулбрандсен не е цветнокож. Норвежец. Или швед… нещо такова.
Мис Марпъл кимна замислено. Името Гулбрандсен беше известно по целия свят. Човек с добър търговски усет и удивителна честност, той бе изградил такова огромно състояние, че единственият начин да похарчи парите си наистина беше филантропията. Името му все още се чуваше. Фондация „Гулбрандсен“, стипендиите „Гулбрандсен“, приютите „Гулбрандсен“. Но най-известен беше с големия колеж, предназначен за децата на работниците.
— Не се омъжи за него заради парите му — продължи Рут. — Ако бях аз, щеше да е за това, но не и Кари Луиз. Не знам какво можеше да стане, ако не беше умрял, когато тя навърши тридесет и две. Тази възраст е много подходяща за вдовица. Вече притежаваш известен опит, но и способност да се адаптираш.
Мис Марпъл, която никога не се беше омъжвала, я изслуша и кимна леко, докато си припомняше познатите й вдовици от Сейнт Мери Мийд.
— Най-много се радвах за Кари Луиз, когато беше с Джони Рестарик. Естествено, той се ожени за нея заради парите й или във всеки случай не би го направил, ако тя ги нямаше. Джони беше мързелив, егоист, обичаш удоволствията, но това е толкова по-безопасно от чудак! Той искаше единствено да живее леко. Настояваше Кари Луиз да ходи при най-добрите шивачи, да се вози на яхти и коли, да се забавлява с него. Този тип мъже са безопасни. Дай им удобства и лукс и ще замъркат като очарователни котенца. Никога не съм вземала сценографията и театралните му щуротии насериозно, но Кари Луиз беше омагьосана и смяташе, че това е изкуство с главно „И“. Всъщност тя го насочи към онази среда, където го пипна ужасната югославянка и просто го отмъкна със себе си. А той не искаше да тръгне. Ако Кари Луиз беше проявила разум и бе изчакала малко, Джони щеше да се върне.
— Тя страдаше ли? — попита мис Марпъл.
— Това е странното. Не мога да повярвам такова нещо. Беше много мила с него, но това и трябваше да се очаква. Тя си е мила. Страшно бързаше да му даде развод, за да може той да се ожени за онова същество. И предложи да осигури дом на двете му момчета от първия брак, защото така щели да се чувстват по-сигурни. И ето докъде стигна горкият Джони — трябваше да тръгне с онази. Тя го търпя в продължение на шест ужасни месеца и след това в изблик на ярост скочи с него в колата в една пропаст. Казаха, че било нещастен случай, но аз мисля, че е от яд!