— Най-напред трябва да видя Кристиян.
— О, не, скъпа. Не бива да се разстройваш повече…
Кари Луиз отстрани внимателно ръката й.
— Мила Джули. Ти не разбираш… — Озърна се и извика: — Джейн?
Мис Марпъл вече се бе приближила.
— Джейн, моля те, ела с мен.
Двете тръгнаха към вратата. Доктор Мавърик, който тъкмо влизаше, едва не се сблъска с тях.
— Доктор Мавърик! — възкликна мис Белъвър. — Моля ви, спрете я!
Кари Луиз погледна младия доктор съвсем спокойно. Дори му се усмихна леко.
— Искате да отидете… да го видите? — попита той.
— Трябва да го направя.
— Разбирам. — Мавърик се отдръпна. — Щом смятате, че трябва, мисис Сероколд… Но моля ви след това веднага си легнете и оставете мис Белъвър да се погрижи за вас. В момента все още не осъзнавате шока, но ви уверявам, че много скоро ще го почувствате…
— Да, предполагам, че сте прав. Ще бъда разумна. Ела, Джейн.
Двете жени минаха край главното стълбище, след това по коридора, покрай трапезарията вдясно и двойната врата вляво, водеща към кухнята, подминаха вратата към терасата и стигнаха до Дъбовия апартамент, който бе отреден за Кристиян Гулбрандсен. Стаята, в която влязоха, приличаше повече на всекидневна, отколкото на спалня. Леглото беше в една ниша отстрани, а през друга врата се влизаше в гардеробната и банята.
Кари Луиз спря на прага. Кристиян Гулбрандсен седеше зад голямото махагоново бюро пред отворена пишеща машина. Беше се наклонил настрани. Да падне на пода му бяха попречили големите перила на стола.
Луис Сероколд стоеше край прозореца. Беше дръпнал завесата и гледаше навън в нощта.
Когато усети присъствието им, той се обърна се намръщи.
— Мила, не биваше да идваш.
Приближи се до жена си и протегна ръка към нея. Мис Марпъл отстъпи назад.
— О, Луис! Налагаше се… да го видя. Човек трябва да е наясно с нещата.
Тя тръгна бавно към бюрото.
— Не пипай нищо — предупреди я Луис. — Полицията трябва да завари всичко точно както е било.
— Разбира се. Значи някой го е застрелял, така ли?
— Да. — Луис Сероколд изглеждаше изненадан, че жена му задава този въпрос. — Мислех, че си разбрала това.
— Знаех го, наистина. Кристиян не би се самоубил нарочно, а не е възможно да е било нещастен случай. Остава само едно… — Тя се поколеба за миг и добави: — Убийство.
Отиде зад бюрото и застана край мъртвия. По лицето й се четеше тъга и покруса.
— Милият Кристиян. Винаги е бил толкова добър към мен. — Докосна леко главата му с върховете на пръстите си. — Бъди благословен. Благодаря ти за всичко, скъпи Кристиян.
— Много бих искал да ти спестя всичко това, Карълайн. — Луис Сероколд проговори с повече чувство, отколкото мис Марпъл бе предполагала, че има у него.
Жена му поклати леко глава.
— Човек не може да спести нищо на никого — отвърна тя. — Рано или късно трябва да се изправим лице в лице срещу нещата. Затова е по-добре рано. Сега ще отида да си легна. Предполагам, че ще останеш тук, докато дойде полицията, Луис?
— Да.
Кари Луиз се обърна и мис Марпъл я прегърна през кръста.
Глава 9
Когато пристигнаха, инспектор Къри и придружаващите го завариха мис Белъвър сама в големия салон.
Тя пристъпи напред със завидно самообладание.
— Аз съм Джулиет Белъвър, компаньонка и секретарка на мисис Сероколд.
— Вие ли открихте трупа и ни се обадихте?
— Да. Повечето от останалите са в библиотеката. През онази врата там. Мистър Сероколд остана в стаята на мистър Гулбрандсен, за да е сигурен, че нищо няма да бъде пипано. Доктор Мавърик, който първи прегледа тялото, ще бъде тук скоро. Наложи се да изпрати… един пациент до съседното крило. Да ви заведа ли?
— Ако обичате.
Тръгнаха по коридора.
„Оправна жена — каза си инспекторът. — Изглежда е помислила за всичко.“
През следващите двадесет минути полицаите се занимаваха с обичайните в подобни случаи процедури. Фотографът направи нужните снимки. Пристигна съдебният лекар и поговори с доктор Мавърик. Половин час по-късно линейката откара тленните останки на Кристиян Гулбрандсен и инспектор Къри започна официалните разпити.
Луис Сероколд го заведе в библиотеката и той хвърли бърз поглед на присъстващите. Възрастна дама с побеляла коса, дама на средна възраст, хубавото момиче, което бе виждал да кара колата си наоколо, и намръщеният му съпруг, американец. Двама млади мъже, които си приличаха, и оправната мис Белъвър, която се бе обадила в полицията.