Инспектор Къри вече беше подготвил кратката си реч и сега започна да я произнася, както бе намислил.
— Боя се, че случилото се е разстроило всички ви и се надявам да не ви задържам дълго тази вечер. Утре ще можем да навлезем по-дълбоко в подробностите. Убития е намерила мис Белъвър и затова бих я помолили да ми опише в общи линии ситуацията, тъй като това ще спести време. Мистър Сероколд, ако желаете, можете да отидете при съпругата си. След като свърша с мис Белъвър, бих искал да поговоря с вас. Вероятно ще се намери някоя малка стая, където…
— Кабинетът ми, Джули? — попита мистър Сероколд.
Мис Белъвър кимна:
— Тъкмо щях да го предложа, мистър Сероколд. — Тя тръгна напред през големия салон, а инспектор Къри и един сержант я последваха.
Мис Белъвър ги покани да седнат. Сякаш не инспекторът, а тя щеше да води разпитите.
Все пак след малко той пое инициативата. Имаше приятен глас и маниери. Изглеждаше тих и спокоен, дори малко стеснителен и някои хора правеха грешката да го подценяват. Всъщност той беше компетентен и способен, но предпочиташе да не парадира с това. Инспектор Къри се прокашля.
— Научих основните факти от мистър Сероколд. Мистър Кристиян Гулбрандсен е най-големият син на покойния Ерик Гулбрандсен, основател на фондацията „Гулбрандсен“ и… така нататък. Той е бил един от попечителите на това заведение и е пристигнал неочаквано вчера. Прав ли съм?
— Да.
Лаконичността й му достави удоволствие.
— Мистър Сероколд е бил в Ливърпул и се е върнал тази вечер с влака в шест и тридесет.
— Да.
— След вечеря мистър Гулбрандсен е заявил, че смята да работи в стаята си и се е прибрал там, след като е било сервирано кафето. Така ли е?
— Да.
— А сега, мис Белъвър, разкажете ми със свои думи как открихте трупа.
— Тази вечер се случи нещо много неприятно. Един младеж, психически неуравновесен, загуби контрол над себе си и заплаши мистър Сероколд с револвер. Бяха заключени в кабинета. Тук. По едно време младежът стреля… Можете да видите дупките от куршумите на стената там… За щастие мистър Сероколд не пострада, а другият рухна окончателно. Мистър Сероколд ме изпрати да повикам доктор Мавърик. Опитах да му се обадя по вътрешния телефон, но го нямаше в стаята му. Намерих го при един негов колега, предадох му да дойде и той тръгна веднага. На връщане се отбих до апартамента на мистър Гулбрандсен… Исках да го попитам дали няма нужда от нещо… топло мляко, малко уиски или каквото и да било преди лягане… Почуках, но никой не ми отговори, така че отворих вратата. Видях, че мистър Гулбрандсен е мъртъв, и ви се обадих.
— Откъде може да се влезе в тази къща? Как се заключват вратите? Възможно ли е някой да се вмъкне отвън, без да бъде чут или забелязан?
— Всеки би могъл да влезе през вратата към терасата. Затваряме я едва когато всички си легнат, тъй като непрекъснато някой ходи до сградата на колежа или се връща оттам.
— А в този колеж, струва ми се, има между двеста и двеста и петдесет малолетни престъпници?
— Да. Но сградите му се охраняват добре. Едва ли може да се излезе оттам без разрешение.
— Ще се наложи да проверим дали наистина е така, разбира се. Давал ли е мистър Гулбрандсен някакъв повод за… да го наречем озлобление? Да е вземал някакви непопулярни решения във връзка с това място?
Мис Белъвър поклати глава.
— О, не. Мистър Гулбрандсен нямаше нищо общо с практическото управление на колежа или с администрацията.
— Каква беше целта на посещението му?
— Нямам представа.
— Но не е бил доволен от отсъствието на мистър Сероколд и веднага е обявил, че ще остане докато той се върне?
— Да.
— Значи е имал работа с мистър Сероколд?
— Да, допускам. Почти сигурна съм, че е било нещо във връзка с института.
— Да, вероятно е така. Разговарял ли е с мистър Сероколд?
— Не, нямаше време. Мистър Сероколд се върна малко преди вечеря.
— Но след това мистър Гулбрандсен е заявил, че има да пише важни писма и веднага се е прибрал в стаята си. Не предложи ли да поговори с мистър Сероколд?
— Не, не предложи.
— Това е доста странно… Ако е останал тук единствено, за да го изчака…
— Да, странно е.
Мис Белъвър изглежда едва сега осъзна тази особеност.