— Да, така е. Мадам, преди малко мис Белъвър ми разказа събитията от тази вечер. Сигурен съм, че сте преживели големи тревоги.
— Да, наистина. Всичко беше толкова драматично, разбирате ли?
— Най-напред сцената между мистър Сероколд и този… — Инспекторът погледна листчето пред себе си. — … мистър Едгар Доусън.
— Много странен млад човек — кимна мис Марпъл. — През цялото време чувствах, че нещо му има.
— Сигурен съм, че е така. И след като премина суматохата, научихте за смъртта на мистър Гулбрандсен. Разбрах, че с мисис Сероколд сте отишли да видите… трупа?
— Да, отидохме. Тя ме помоли да я придружа. Ние сме стари приятелки.
— Разбирам. И влязохте в стаята на мистър Гулбрандсен. Когато бяхте там, пипахте ли нещо?
— О, не! Мистър Сероколд ни предупреди да не докосваме каквото и да било.
— Обърнахте ли внимание дали в пишещата машина има лист или не?
— Нямаше — отговори мис Марпъл без колебание. — Веднага го забелязах, защото ми се стори странно. Мистър Гулбрандсен седеше пред нея, следователно би трябвало да е писал нещо. Да, стори ми се странно.
Инспектор Къри я изгледа изпитателно и продължи:
— Разговаряхте ли с мистър Гулбрандсен докато беше тук?
— Много малко.
— Можете ли да си спомните нещо важно… съществено?
Мис Марпъл се замисли.
— Попита ме за здравето на мисис Сероколд и по-специално как е със сърцето.
— Как е със сърцето? Има ли нещо нередно със сърцето й?
— Не, нищо, доколкото разбрах.
Инспектор Къри остана мълчалив за миг и попита:
— Докато траеше скандалът между мистър Сероколд и Едгар Лоусън, чухте изстрел, нали?
— Аз самата не съм го чула. Малко недочувам трябва да знаете. Но мисис Сероколд сметна, че бил някъде навън в парка.
— Доколкото разбрах мистър Гулбрандсен се е прибрал в стаята си веднага след вечеря?
— Да. Извини се, че имал да пише някакви писма.
— Не изрази ли желание да разговаря по работа с мистър Сероколд?
— Не.
И мис Марпъл добави:
— Виждате ли, те вече бяха разговаряли.
— Така ли? Кога? Доколкото разбрах мистър Сероколд се е прибрал непосредствено преди вечеря.
— Това е точно така, но той мина през парка пеша и мистър Гулбрандсен излезе да го посрещне. След това се разхождаха заедно нагоре-надолу по терасата.
— Още кой знае за това?
— Мисля, че никой — отвърна мис Марпъл, — освен, разбира се, ако мистър Сероколд не е споменал на Кари Луиз. Аз случайно гледах през прозореца… някакви птици.
— Птици?
— Птици. — След миг добави: — Помислих си, че може да са щиглеци.
Инспектор Къри не се интересуваше от щиглеци.
— А случайно… не чухте ли за какво си говорят?
Невинните сини очи срещнаха неговите.
— Боя се, че само откъслечни фрази.
— И какви бяха те?
Мис Марпъл замълча за момент и продължи:
— Не зная за какво точно ставаше дума, но непосредствената им грижа беше да го скрият от мисис Сероколд. Да я предпазят, както се изрази мистър Гулбрандсен. Мистър Сероколд каза: „Съгласен съм, че трябва да мислим за нея.“ Освен това споменаха „голяма отговорност“ и че може би трябва да поискат съвет отвън. — Тя спря. — Знаете ли, мисля, че е най-добре да попитате за това самия мистър Сероколд.
— Ще го направим, мадам. Нищо друго ли не ви се стори странно тази вечер?
Мис Марпъл се замисли.
— Всичко беше толкова необикновено, ако разбирате какво искам да кажа…
— Да, да, естествено.
В паметта на мис Марпъл изведнъж се появи нещо.
— Случи се нещо доста необикновено. Мистър Сероколд не позволи на мисис Сероколд да изпие лекарството си. Мис Белъвър доста се раздразни от това. — Тя се усмихна. — Но това е такава дреболия…
— Да, разбира се. Е, благодаря ви, мис Марпъл. — Когато излезе от стаята, сержант Лейк отбеляза: — Стара е, но умна…
Глава 10
Луис Сероколд влезе в кабинета и изведнъж привлече вниманието към себе си. Той се обърна и затвори вратата като човек, който е сам. Прекоси стаята и седна, но не на стола, който мис Марпъл току-що бе освободила, а на собствения си стол зад бюрото. Мис Белъвър бе настанила инспектор Къри встрани, сякаш за да запази мястото на мистър Сероколд за него самия.
Луис Сероколд изгледа двамата полицай замислено. Лицето му имаше уморен и посърнал вид. Беше лице на човек, който преживява тежко изпитание, и това изненада немалко инспектор Къри, защото макар и да бе невъзможно смъртта на Кристиян Гулбрандсен да не му се отрази зле, все пак не му беше близък приятел или роднина, а само далечен сродник по съребрена линия.