— Има и външни хора — отбеляза Къри бавно.
— Да, така е. Доктор Мавърик, няколко души от персонала, с които почти непрекъснато сме заедно, прислугата… Но какъв би могъл да е мотивът им?
— И онзи младеж — каза Къри, — как му беше името? Едгар Лоусън?
— Да. Но той е тук съвсем отскоро. Освен това няма причина да го прави. Едгар е дълбоко привързан към Карълайн… както и всички останали.
— Но е неуравновесен. Как ще обясните нахвърлянето му върху вас?
Сероколд махна нетърпеливо с ръка.
— Чиста детинщина. Не смяташе да ми причини зло.
— Казвате го при тези две дупки от куршуми стената? Той стреля по вас, нали?
— Не е искал да ме улучи. Играеше роля, нищо повече.
— Доста опасна роля, мистър Сероколд.
— Не разбирате. Трябва да поговорите с нашия психиатър доктор Мавърик. Едгар е незаконороден. За да компенсира комплекса си заради бедния си произход и липсата на баща, той е измислил версията, че е син на велик човек. Това явление е добре известно, уверявам ви. Напоследък имаше подобрение. Значително. След това, не знам защо, отново се влоши. Обяви ме за негов „баща“ и се нахвърли върху мен мелодраматично, размахвайки оръжие и крещейки заплахи. Не се обезпокоих ни най-малко. Когато стреля, той сякаш рухна. Разплака се и доктор Мавърик го отведе, за да му даде успокоително. Утре сутринта вероятно ще е съвсем нормален.
— Не желаете ли да предявите обвинения срещу него?
— Това би било възможно най-лошото решение… За него, имам предвид.
— Честно казано, мистър Сероколд, мисля, че това момче трябва да бъде поставено под наблюдение. Човек, който стреля с револвер, защото страда от комплекси… Трябва да мислим и за обществото, нали?
— Поговорете за това с доктор Мавърик — настоя Луис Сероколд. — Той ще ви даде професионално мнение по въпроса. Във всеки случай със сигурност не Едгар е убил Кристиян Гулбрандсен. Беше в този кабинет и заплашваше мен.
— Точно за това щеше да стане дума, мистър Сероколд. Досега говорихме за вън. Изглежда всеки би могъл да влезе отвън, защото вратата към терасата не е била заключена. Но вътре съществува едно по-тясно поле и предвид на това, което ми казахте, мисля че трябва да му обърнем много сериозно внимание. Вероятно никой, с изключение на възрастната мис… да, мис Марпъл, която случайно е погледнала през прозореца на стаята си. Никой не е знаел, че сте успели да разговаряте насаме с мистър Гулбрандсен. Ако е така, може би той е бил убит, за да не успее да ви предаде подозренията си. Разбира се, твърде рано е да се каже какви други мотиви съществуват. Мистър Гулбрандсен е бил богат човек, нали?
— Да, беше много богат. Има синове, дъщери, внуци… Предполагам, че всички те ще получат материални облаги вследствие на смъртта му, но не мисля, че някой от семейството му е в Англия, а освен това всички те са много почтени хора. Доколкото ми е известно, сред тях няма черна овца.
— Имаше ли някакви врагове?
— Струва ми се невероятно да е имал. Той просто не беше такъв човек.
— Значи нещата опират до тази къща и обитателите й, нали? Кой от хората вътре би могъл да го е убил?
Луис Сероколд отговори бавно:
— Трудно мога да преценя. Някой от персонала, членовете на домакинството ми, гостите. Предполагам, че за вас всички те са възможни извършители. Доколкото си спомням само служителите не бяха в големия салон, когато Кристиян се прибра в стаята си. Докато аз бях там, никой не е излизал.
— Никой?
— Мисля… — Луис се намръщи от усилието да си припомни. — О, да. Изгоряха някакви бушони и лампите угаснаха. Уолтър Хъд отиде да ги поправи.
— Това е младият американец, нали?
— Да… Естествено не знам какво е станало, след като аз и Едгар влязохме тук.
— Значи не можете да ми кажете нищо по-определено, мистър Сероколд?
Луис Сероколд поклати глава.
— Не, боя се, че не съм в състояние да ви помогна. Всичко това е просто невъобразимо!
Инспектор Къри въздъхна.
— Мистър Гулбрандсен е бил застрелян с малък автоматичен пистолет. Знаете ли дали някой в къщата има такова оръжие?
— Нямам представа. Струва ми се много невероятно.
Инспектор Къри отново въздъхна.
— Моля ви, предайте на всички, че вече могат да си лягат. Ще разговарям с тях утре.