— Какви — кокоши. Можете ли ми намери седем яйца?
— Ще намерим — отвърна Дългобрадко, — още утре ще ти донеса едно.
— Но по-напред добре да го увариш!
— Охоо! — изсмяха се джуджетата. — Такава ли била работата? Хапва ти се варено яйце, а?
— Ваша работа! — разсърди се зайчето.
— Де, де, Зайко, пошегувахме се бе — ще ти дадем.
На утрото Зайко взе вареното яйце, препаса престилка, затвори се в хралупата и цял ден работи вътре. От къщата му излиташе пушек, миришеше на варени треви. А вечерта им донесе яйцето — цяло червено — като цъфнал божур. Джуджетата не можаха да му се начудят и нарадват. На другия ден донесе на Мустакатко синьо, подире на Рошля, на Кривозъбча — жълто, зелено и люляково. Без яйца останаха само Смехурко и Лаком Шишко.
— Ами за нас бе, Зайко, защо няма писани яйца?
— За вас, братчета — няма: свършиха ми се боите. Аз си ги правя от различни треви и цветя… Свършиха се! Имам още само бяло и черно. Ама какво ти бяло, когато яйцето и само си е бяло… А пък черно е срамота да отнесете на дяда игумена — ще се докачи.
Смешльо и Шишко заплакаха. Зайко ги гледа-гледа, па им викна:
— Стига бе, не плачете! Дайте ми утре две яйца, ще нареди и вас!
На утрото взе яйцата, затвори се в хралупата и два деня не се показа навън. Излезе чак вечерта срещу празника. Приближи засмян до джуджетата и разтвори престилката си. Вътре имаше две червени яйца с нарисувани по тях пеперудки, пиленца, патенца, птиченца.
Джуджетата наклякаха покрай тях, гледаха ги и не смееха да ги пипнат с ръка.
Едвам дочакаха полунощ. Щом чуха камбаната, скочиха и се запътиха към манастира.
— Много здраве на дяда игумена! — извика им зайчето. — И на мене много ми се иска да дойда, ама ме е страх — ще ме погне някой лош човек, я някое ловджийско, куче… Кажете на дяда игумена, че аз съм изписал яйцата. Кажете му, ако иска, нека да измоли да ми пораснат ей такива е дълги уши, за да чувам надалече, и… и такова… ако иска — да ми станат двата задни крака по-дълги, за да мога да скачам по-бързо, когато ме гонят кучетата.
Джуджетата обещаха. Ходиха на манастира, върнаха се. А на утринта още в зори някой затропа на вратата им. Отвориха — що да видят: зайчето скача весело, премята се презглава и размахва цял лакът дълги уши…
Оттогава хората се научили да багрят червели яйца. Затова си изпращат и картички с червени яйца, джуджета и зайчета.
Катеричкина Коледа
Зима. Зимна утрин в планината. Над цялата гора през нощта е паднал тих сняг. По широките клона на елите и по високите борове са нависнали бели калпаци сняг. Слънцето току-що е огряло и блести по снега и върховете на дърветата.
Катеричката беше станала тази утрин рано-рано, в зори. Зимната й къщичка беше между два дебели клона на стар бор. Тя отвори вратата, надникна навън и се ослуша. Над гората ечеше радостен звън на черковни камбани: „Бауу-бауу-тин-танн… Баууу… Тин-тан-баууу!“
Катеричката притвори вратата и викна весело на седемте си дечица, седем малки катеричета:
— Брей, деца сънливци! Ставайте, че дойде Коледа! Я чуйте как радостно пеят манастирските камбани!
Катеричетата наскачаха и се развикаха.
— Шииит! — скара им се майка им. — Не викайте толкова, че ще ви чуе Кума Лиса… Знаете я, че само това чака — да пипне някое от вас, проклетницата!… Хайде ти, Сивушке, премети и разтреби къщата. Ти, Белушке, нареди софрата за ядене. Днес ще направим угощение. И ние ще посрещнем празничния ден. Побързайте! А пък аз ще се поразходя из гората, да видя как посрещат празника съседи и приятели.
Катеричката изскочи. Спусна се от клон на клон, премина на съседния бор, плъзна се по стеблото и слезе долу. Простря рунтава опашка, изправи се и весело се огледа наоколо. Чудесно време! Славен ден! Всичко трепти и се радва от душа на хубавия празник.
Тя се покатери на съседната ела, заобиколи я отвред и погледна надолу. Там се чернееше нещо. Ахаа! Кумчо Плъхчо. Катеричката се плъзна пак надолу.
— Добро утро, съседе! Честит празник! Как си? Какво правиш?
— Не видиш ли! Треперя от студ. Мъча се! — сърдито отвърна плъхът. — Пък и гладен съм. От вчера не сме гризнали нищо. Проклет сняг! Затрупа всички борови шишарки. Добре ти е на тебе — имаш си зимнина за ядене…
— Ами вие нямате ли?
— Колкото имахме — свърши се и то…
— Е, лошо, съседе, лошо! Да сте си приготвили повече… Ами къде е съседката? Къде са децата?
— Ей ги, е! Тършуват и те като мене. Църр! Църр! — изпищя той и отневидело при тях изскочиха една стара мишка и две мишлета.
— Добро утро! Честит празник, кумичке!
— Честито! Честито! Ами вие май сте били гладни, а?