— Това ужасно следствие! — изрече Герда и притвори очи.
— Ужасно е за теб, скъпа — бързо отговори Елси Патерсън. — Но след като всичко свърши, ще дойдеш при нас и ние ще се грижим за теб.
Безформеният поток от мисли в главата на Герда започна да придобива по-реални измерения.
— Какво ще правя без Джон? — проплака тя с глас, в който се четеше страх, почти паника.
Елси Патерсън знаеше отговора на този въпрос.
— Имаш деца. Ще живееш заради тях.
Зена, която хълцаше и викаше: „Моят татко е мъртъв!“ и се хвърляше на леглото. Пребледнелият Тери, в чийто поглед се таяха въпроси и който не проронвааше нито сълза. Нещастен случай с револвер. Беше им казала, че клетият им татко е загинал при нещастен случай.
Берил Колинс (толкова умно от нейна страна) беше скрила сутрешните вестници, за да не могат децата да ги видят. Беше предупредила и прислугата. Берил наистина беше много мила и предвидлива.
Терънс беше дошъл в мрачния салон при майка си. Устните му бяха здраво стиснати, а пребледнялото му лице бе добило почти зеленикав оттенък.
„Защо застреляха татко?“
„Нещастен случай, момчето ми. Аз… аз не мога да говоря затова.“
„Не е нещастен случай. Защо не казваш истината? Татко е убит. Това е убийство. Така пише във вестниците.“
„Тери, откъде взе вестник? Казах на мис Колинс…“
Той беше започнал да кима главата му се поклащаше странно, като на старец.
„Естествено излязох навън и си купих вестник. Знаех, че във вестниците пише нещо, което ти не ни казваш, иначе защо мис Колинс ще ги крие?“
Опитите да се скрие истината от Терънс никога не бяха успявали. Неговото необикновено, безпристрастно, научно любопитство винаги трябваше да бъде удовлетворявано.
„Мамо, защо беше убит татко?“
Тя се бе пречупила чувствувайки, че я обзема истерия.
„Не ме питай за това, не говори затова, не мога да говоря за това, толкова е ужасно.“
„Но те ще открият, нали? Искам да кажа че те трябва да открият истината. Трябва.“
Толкова разумен и толкова безчувствен. Герда бе изпитала желание да пищи, да плаче и да се смее. Тогава бе си помислила „Той не се вълнува, той не може да се развълнува, само продължава да задава въпросите си. Той дори не се разплака“
Терънс бе излязъл, изплъзвайки се от услугите на леля си Елси; самотно малко момче със сковано изпито лице. Винаги се беше чувствувал самотен. Но това не беше го притеснявало досега.
Днес обаче, мислеше си той, беше различно. Защо нямаше поне един човек, който да му отговори на въпросите разумно и интелигентно.
Утре, във вторник, той и Никълсън Майнър щяха да направят нитроглицерин. Беше очаквал този ден с нетърпелив трепет. Сега трепетът се беше изпарил. Изобщо не го беше грижа дали ще получат нитроглицерин.
Терънс беше почти шокиран от собствените си реакции. Да не го е грижа за един научен експеримент. Но когато бащата на едно момче е убит… Той си помисли: „Моят баща — убит“.
Нещо в него се раздвижи, пусна корен, взе да нараства — гняв.
Берил Колинс почука леко на вратата на спалнята и влезе. Тя беше бледа сдържана и компетентна.
— Инспектор Грейндж е тук.
Герда ахна и отправи жален поглед към нея. Берил бързо продължи:
— Каза че не желае да ви тревожи. Щял да поговори малко с вас, преди да си тръгне, но се интересувал от лекарската практика на доктор Кристоу. Аз мога да отговоря на въпросите му.
— О, благодаря ти, Коли.
Берил бързо излезе от стаята и Герда въздъхна дълбоко:
— Коли толкова много ми помага. Много е практична.
— Да, наистина — отговори мисис Патерсън. — Сигурна съм, че е отлична секретарка. Скромно момиче от бедно семейство, нали? О, всъщност винаги съм си мислила че това няма значение. Особено за един толкова привлекателен мъж като Джон.
Герда избухна:
— Какво искаш да кажеш, Елси? Джон никога не би го направил, никога! Говориш така, сякаш Джон би флиртувал или вършил нещо друго отвратително, ако имаше хубава секретарка. Джон изобщо не беше такъв човек.
— Разбира се, че не беше, скъпа — съгласи се мисис Патерсън. — Но, в края на краищата знаеш какви са мъжете!
В лекарския кабинет инспектор Грейндж се обърна към хладното и войнствено настроено лице на Берил Колинс. Наистина войнствено, помисли си той. Е, може просто да си е такава по природа реши той.
„Съвсем обикновено момиче — мислеше той. — Надали между нея и доктора е имало нещо. По-скоро тя го е харесвала. Така става понякога.“
Но този път не беше станало така. Инспектор Грейндж се убеди в това четвърт час по-късно, когато приключи с въпросите и се облегна на стола си. Отговорите на Берил Колинс бяха същински образец на яснота и точност. Тя отговаряше прецизно и очевидно помнеше и най-дребните детайли от практиката на доктор Кристоу. Той смени темата и внимателно започна да подпитва за отношенията на съпрузите.