Ева, където и да си, надявам се двамата с Джим да сте щастливи.
— Аха, с кока-кола — казах аз. — Много е гот така. — И аз изпих сума ти коли, а той — двойни ромове с коли и накрая каза, че бил много уморен.
— Почва да ме хваща, мистър Хемингуей — рече ми той.
— Ами тогава да си лягаме вече.
— Добре. Мятай се на оная кушетка.
— Страхотно.
— Показах ли ти къде са одеялата?
— Да.
— Тогава лека нощ, Ърни. Утре ще се видим.
— И още как, Бил. Ще спретна закуската.
— Благодаря ти.
Той се прозя, протегна се и захърка.
Отпуснах му половин час и се захванах за работа.
Метеорологичната станция имаше пряка връзка с централния компютър. Успях да се намърдам там. Задвижваше се от къси вълни. На почти неизползвана честота. Добре прикрих къде съм пипал.
Когато свърших, знаех, че съм успял.
Можех да пробутам на Централния, каквото и да е, дори да бях на хиляди мили оттам, и той щеше да го приеме за чистата истина.
Бях почти Бог, да му се не види!
Ева, може би трябваше да тръгна по другия път. Никога няма да го разбера.
Сутринта помогнах на Бил Мелингс да се справи с махмурлука и той не заподозря нищичко. Беше много приличен дядка и се успокоявах с факта, че никога нямаше да му навлека неприятности с това, което бях направил. Защото никога никой нямаше да ме хване, сигурен бях. А дори и да ме хванеха, според мен нямаше да има неприятности. В края на краищата, чичо му беше сенатор. Можех да стана, който си поискам. Трябваше да преровя цялата история, цялото минало — дата на раждане, образование и тъй нататък — и можех да се наместя, където си искам в съвременното общество. Трябваше само да съобщя на Централния през метеорологичната станция по късите вълни. Той веднага щеше да създаде досието и аз можех да съществувам, в което си искам превъплъщение.
Но, Ева, аз исках тебе, аз… Е…
Според мен правителството наистина от време на време прави същия номер. Но съм сигурен, че не подозират съществуването на независим контрактор.
Знам повечето от онова, което си струва да се знае — всъщност повече от необходимото — за детекторите на лъжата и серумите на истината. За мен името ми е светиня. Никой не може да го научи. Знаете ли, че полиграфията може да бъде прецакана по поне седемнайсет различни начина? От средата на двайсети век в нея не са настъпили големи подобрения. Една препаска през долната половина на гърдите и няколко детектора за отпечатъци от пръстите и потта могат да направят чудеса. Но тези неща никога не получават нужното внимание. Някой и друг университет се занимава с тях от тази гледна точка, но само толкова. Още днес можех да ви разработя такова нещо, че никой да не се справи с него, но записът му няма да струва много в съда. Наркотиците обаче са друго нещо.
Един патологичен лъжец може да победи амитала и пентотала. Както и такъв с наркотично съзнание.
Какво е наркотично съзнание?
Някога да сте си търсили работа и да са ви подлагали на тест за интелигентност или за това доколко си подходящ, или на попълване на личен въпросник за вашите болежки? Без съмнение. Сега всички минават през това и всичко се съхранява в Централния. След известно време свикваш. Почват те още отрано и по някое време през живота си се научаваш да се справяш с тях. И придобиваш, както се изразяват психолозите, „тест-осъзнатост“. Което ще рече, че толкова си свикнал с тях, дявол да ги вземе, че знаеш на какви точно простотии биха се вързали.
Дотук добре. Научаваш се да им даваш отговорите, които искат. Научаваш всичките му номерца за пестене на време. Чувстваш се уверен — знаеш, че това е игричка, значи си игрово осъзнат.
Та, същата работа и с наркотиците.
Ако не се уплашиш и ако си пробвал преди някой и друг наркотик с подобно въздействие — можеш да ги прецакаш.
Наркоосъзнатостта не е нищо повече от това да знаеш как точно да се измъкваш под този особен вид обстрел.
— Вървете по дяволите! Сега вие отговаряте — казах.
Според мен старият, изпитан метод за изтръгване на отговори е най-добрият: болка, заплаха и признание.
Използвах тъкмо него.
Станах рано сутринта и направих закуска. Занесох му чаша портокалов сок и го разтресох.
— Какво, да му се не ви…
— Закуска — рекох аз. — Изпий това.
Изпи го, после отидохме в кухнята и хапнахме.
— Днес морето ми изглежда доста добре — казах аз. — Май мога да тръгвам.