— Точно това ти казах. Два пъти.
— Можеш ли да го спреш?
— Ако съм подходящо оборудван, макар че бих предпочел да изпратиш механик…
— Давай — каза ми тя.
— Добре — и отидох за инструменти.
Върнах се в каютата й след около пет минути с тежка торба, метната през рамо.
— Наложи се да се подпиша с кръв — съобщих й, — но взех онова, което ми трябва. Защо не докараш някой свестен физик?
— Искам да си ти — рече тя. — Още от самото начало си вътре. Знаеш какво вършиш. Да пазим групата малка и сплотена.
— Кажи ми къде трябва да отида — рекох аз и тя ме поведе.
Вече беше почти седем.
Отне ми десет минути да разбера кой точно от зарядите бяха пипали.
Беше като детска игра. Бяха използвали мотора на детски конструктор за напреднали, с вградена батерия. Трябваше да се задейства от стандартен таймер-часовник, който щеше да го накара да отвори оловния капак. Проклетата пущина щеше да избухне, докато пада надолу.
За да я обезвредя, ми трябваха по-малко от десет минути.
Застанахме до парапета и аз се облегнах.
— Добре — въздъхнах.
— Много добре — обади се тя. — Докато не съм забравила, много внимавай. Предстои да станеш обект на най-голямото разследване, което някога съм предприемала.
— Давай! Чист съм като сняг и като лебедов пух.
— Ти не си истински — заяви тя. — Такива хора като тебе не ги произвеждат.
— Пипни ме — отвърнах. — Съжалявам, ако това, че съществувам не ти харесва.
— Ако някоя нощ не се превърнеш на жаба, едно момиче би се научило да те харесва.
— Това момиче трябва да е изключително тъпо — рекох.
Тя ме изгледа странно, но аз не си направих труда дори да се опитам да изтълкувам погледа й.
След това ме погледна право в очите.
— Ти имаш някаква тайна, която не разбирам съвсем — каза тя. — Приличаш на остатък от Едно време.
— Може и да съм. Виж, вече ми каза, че съм ти помогнал. Защо не оставиш нещата така? Не съм направил нищо лошо.
— Трябва да си върша работата. Но от друга страна, ти си прав. Помогна ми и всъщност не си нарушил никакви правила… Освен във връзка с J–9, за което съм сигурна, че никой няма да ти причини никакви неприятности. От друга страна, трябва да пиша доклад. При необходимост действията ти ще заемат видно място в него. Не мога просто да ги премълча.
— Не съм искал това — рекох.
— А какво искаш?
Стигне ли веднъж до Централния, знаех, че мога да го ликвидирам. Но преди това щеше да мине през една камара хора. Те можеха да ме вкарат в някоя беля.
— Ти държиш групата малка и сплотена — рекох аз. — Би могла да се лишиш от един човек.
— Не.
— Добре. Тогава може от самото начало да бъда призован на служба.
— Така по̀ бива.
— Съгласна ли си?
— Ще видя какво мога да направя.
— Това ми стига. Благодаря ти.
— Какво ще правиш като си свършиш работата тук?
— Не знам. Може да замина на почивка.
— Сам ли?
— Може би.
— Виж какво, харесваш ми. Ще направя, каквото мога, за да те овардя от неприятности.
— Ще съм ти благодарен.
— Ти май имаш отговор за всичко.
— Благодаря.
— А момиче?
— Какво момиче?
— Би ли взел някое момиче да ти помага, с каквото и да се занимаваш?
— Мислех, че работата ти тук е доста добра.
— Така е. Не говоря за това. Питах те имаш ли си.
— Какво да си имам?
— Стига си се правил на глупак. Питам те имаш ли си момиче.
— Не.
— Е?
— Ти не си наред — казах й. — Какво, по дяволите, бих могъл да правя с разузнавачка до себе си? Да не би да искаш да ми кажеш, че би рискувала да бачкаш в един екип с непознат?
— Наблюдавах те в действие и не ме е страх от теб. Да, бих рискувала.
— Това е най-странното предложение, което съм получавал някога.
— Мисли бързо — рече ми тя.
— Не знаеш в какво искаш да се набуташ — казах.
— Ами ако те харесвам — ужасно много?
— Е, обезвредих ти бомбата…
— Не ти говоря за благодарност. Но все пак ти благодаря, де. Както разбирам, отговорът ти е „не“.
— Престани! Не можеш ли да дадеш на човек възможност да си помисли?
— Добре — рече тя и ми обърна гръб.
— Чакай! Недей така. Наистина страшно си падам по тебе, но от толкова години съм закоравял ерген. Ти за мен си усложнение.
— Нека погледнем по този начин — каза ми тя. — Ти си по-различен и аз го знам. Бих желала да правя нещо по-различно.
— Като например?
— Да лъжа компютрите и да не ми пука.
— Кое те кара да го кажеш?
— Това е единственият отговор, ако ти си истински.
— Истински съм.
— Значи знаеш как да прецакаш системата.