Выбрать главу

— Казвам се Мадисън, Джеймс Мадисън — представих се. — Работя на Станция Едно. Тук съм нов. Мога ли да се кача за минутка?

— Вече сте се качил — отвърна тя. После се усмихна, съвсем плахо. — Но можете да дойдете при мен и да си прекарате минутката тук.

Така и направих, и докато се приближавах към нея, тя не ме изпускаше от поглед. Това ме притесни много — а си въобразявах, че след пубертета съм се научил да се справям в подобни ситуации. Тъкмо понечих да отместя поглед, тя се обади:

— Марта Милей — поне като ще е запознанство, да е. — И отново се усмихна.

— Отдавна се възхищавам на произведенията ви — казах, — макар че не само това е причината да се отбия тук. Надявах се да ми помогнете да се почувствам в по-голяма безопасност, що се отнася до работата ми.

— Убийствата — рече тя.

— Да. Точно така… Бих искал да чуя вашето мнение по въпроса.

— Добре, ще ви го кажа — съгласи се жената. — Но когато са се случили убийствата, аз бях на Мартиника и изводите ми се крепят само на репортажите в новините и на телефонен разговор с един приятел от Института по делфинология. Като се основавам на дългогодишното си познанство с тях и годините, прекарани в снимки и игри, докато ги изучавах — и ги обикнах — не мога да повярвам, че е възможно делфин да убие човек. Подобна идея противоречи на целия ми опит. По някаква странна причина — може би някаква делфинска идея за братството на самоосъзнатия разум — ние за тях като че сме нещо много важно, толкова важно, че един делфин по-скоро сам ще умре, отколкото да остави някой от нас да загине.

— Значи изключвате дори това, че делфин може да убие човек при самоотбрана?

— Така мисля — отвърна тя. — Макар и да не мога да го подкрепя с факти. Както и да е, що се отнася до въпроса, който наистина искате да ми зададете, по-важно е, че тези убийства според мен никак не са свойствени за делфините.

— Как така?

— Не виждам как делфин би използвал зъбите си по описания начин. Конструкцията на делфина е такава, че неговата уста — или човка — съдържа сто зъба, като само на долната челюст те са осемдесет и осем. Но ако делфинът влезе в бой с, да речем, акула или косатка, той не ги използва за да хапе и разкъсва. Той заклещва челюсти — хватката му е изключително здрава — и използва долната си челюст, която е значително по-къса, за да блъска врага. Долната част на черепа му е доста плътна, а самият череп — достатъчно голям да поема огромния шок, който се стоварва отгоре му — а това са страхотни удари, защото делфините имат много мощни мускули на врата. Те могат да убиват акули като ги блъскат до смърт. Така че ако дори и само заради спора допуснем, че един делфин е способен да стори подобно нещо, той нямаше да нахапе жертвите си. Щеше да ги пребие.

— Но защо никой от института по делфините не го е заявил публично?

Тя въздъхна.

— Заявиха го. Но медиите изобщо не си направиха труда да цитират изявлението. Очевидно никой не мисли, че това е достатъчно важно, че да настоява да се напише още нещо по темата.

Най-накрая тя отмести поглед и се загледа във водата.

— Според мен безразличието към последиците от писанията им е по-достойно за презрение от тяхната злоба — каза тя най-накрая.

Аз се наведох, приседнах на ръба на кея и провесих крака над водата. Това, че стоя прав и я гледам отвисоко, ме караше да се чувствам още по-притеснен. Аз също се загледах отвъд пристанището.

— Цигара? — предложих.

— Не пуша.

— Имате ли нещо против аз да запаля?

— Не се притеснявайте.

Запалих цигара, дръпнах, замислих се и я попитах:

— Имате ли някаква представа как са загинали тези хора?

— Може би е било акула.

— Но в този район акули не са се появявали от години. „Стената“…

Тя се разсмя:

— Има много начини акула да се промъкне вътре. Разместване на дънните пластове, което може да отвори тунел или ниша под „стената“. Временно късо съединение в някой от проекторите, минало незабелязано — или пък повтарящо се на интервали в мониторната система. Предполага се, че честотите, използвани при „стената“, предизвикват стрес у много морски обитатели, но не е задължително да са смъртоносни за тях. Макар акулите обикновено да избягват „стената“, някоя от тях може да е била принудена да премине през нея поради заплаха и после да се е оказала в капан.