— Освен ако?
— Освен ако периодично не изпадах в унес, разбира се.
— Според мен вероятно случаят с делфините е точно такъв, макар че с техния мозъчен капацитет според мен не е нужно това да се случва периодично.
— Като че нещо не схващам.
— Те са достатъчно надарени да правят това едновременно с мисленето, а не като редуват едното и другото.
— Искате да кажете, че постоянно са мъничко унесени? Вземат си умствена ваканция и бленуват, докато мозъкът им продължава да си работи?
— Да. И ние също го правим, в ограничена степен. И при нас винаги има някаква подсъзнателна мисъл, лек мисловен шум, докато обмисляме онова, което оказва най-силен натиск върху съзнанието ни. Научаваме се да го потискаме и наричаме това съсредоточаване. В известен смисъл по този начин се пазим от мечтите.
— А според вас делфинът едновременно си мечтае и си върши нормалната мисловна работа?
— Да, пак в известен смисъл. Но освен това според мен мечтанието при тях е малко по-различен процес.
— Какво имате предвид?
— Нашите сънища и мечти са предимно образни по природа, защото в будно състояние сме ориентирани предимно към визуална информация. От друга страна, делфините…
— … са акустично ориентирани. Да. Като приемем за даденост този ефект на постоянно мечтание и имаме предвид неврофизиологичните структури, които притежават, значи те сигурно си цапкат наляво-надясно и се наслаждават на собствената си музика.
— Повече или по-малко да. А това поведение не попада ли в графата ludus?
— Просто не знам.
— Една от формите на ludus, която гърците, разбира се, са смятали за отделна дейност и са я кръстили диагога, най-добре може да се преведе като почивка за разума. Музиката влиза в тази категория; в своята „Политика“ Аристотел размишлява каква полза би могла да се извлече от нея, като най-накрая стига до извода, че достойнството на музиката е в това, че прави тялото здраво, създава определен етос и ни дава възможност да се наслаждаваме на всичко по правилния начин — каквото и да означава това. Но ако разгледаме в тази светлина едно акустично мечтание — музикална разновидност на ludus — чудя се, дали то не би могло наистина да създаде определен етос и да вдъхнови особен начин за наслаждение от всичко?
— Възможно е — ако това става едновременно.
— Все още нямаме ясна представа какво означават много от техните звуци. Да предположим, че вокализират част от преживяванията си?
— Би могло — като се имат предвид и другите ви предположения.
— В такъв случай това е, с което разполагам — каза тя. — Аз предпочитам да разпознавам религиозно значение в спонтанния израз на диагога. Вие може би — не.
— Да, аз не го разпознавам. Според мен то е по-скоро физическа или физиологическа необходимост, дори и да го смятам за форма на ludus. Тъй като няма как да разбера дали подобна музикална дейност наистина е израз на религиозност, за мен топката спира да се търкаля тук. На този етап ние в действителност не разбираме нито техния етос, нито как точно гледат на живота. За тях би било невъзможно да ни предадат едно схващане, толкова чуждо за нас и толкова сложно, колкото вие ми го описахте, дори и езиковата бариера да беше много по-тънка от сегашната. Не виждам как бихме могли да видим тук религиозни чувства, освен ако не намерим начин да проникнем в ума им и сами да ги открием.
— Разбира се, вие сте прав — каза тя. — Щом един извод не може да бъде опитно доказан, то той не е научен. Аз няма как да докажа своя, защото е само чувство, усещане, интуиция — и аз ви го споделям единствено като такова. Но някога ги погледайте как играят, вслушайте се в звуците, които ухото ви възприема. Замислете се над това. Опитайте се да го почувствате.
Продължих да се взирам във водата и в небето. Вече бях научил всичко, за което бях дошъл, а останалото беше само глазура, но не всеки ден ми се случваше да вкуся такъв десерт. Изведнъж усетих, че това момиче ми харесва даже повече, отколкото очаквах — докато говореше, тя все повече ме очароваше. Така че отчасти за да протакам, отчасти защото наистина ме гризеше любопитство, казах:
— Хайде, разкажете ми и останалото. Моля ви!
— Останалото?
— Вие виждате религия или нещо подобно. Кажете ми какво представлява според вас.
Тя се поколеба.
— Не зная — каза най-накрая. — Колкото повече човек трупа догадки, толкова по-глупав изглежда. Нека оставим нещата дотук.
Нямах възможност да кажа кой знае какво освен „Благодаря“ и „Лека нощ“. Така че напъхах мисълта си в зададените от нея параметри и едно от нещата, за които се сетих, бяха думите на Бартелми за обичайната крива на разпределение, която се наблюдавала и при делфините.