— Според теб не е ли допринесло и това за провала?
— Възможно е. Можеш ли да кажеш, след като няма как да го сравниш с нищо? Ако ти трябват догадки, бих казал „да“. Но това е само догадка.
— Хм-хммм — въздъхна той. — А какви са физическите му възможности?
— Антропоморфен дизайн — казах. — Не само защото отначало е бил управляван като телефактор, но и заради психологическите съображения, които току-що споменах. Можел е да пилотира собствената си ракета. Не е имало нужда от системи за поддържане на живота, разбира се. И той, и ракетата са били захранвани от устройства за ядрен синтез, така че горивото всъщност не е било проблем. Поправял се е сам. Бил е способен да прави разнообразни сложни проби и измервания, да наблюдава, да съставя доклади, да заучава нов материал, да предава данните тук, на Земята. Способен да оцелее кажи-речи навсякъде. Всъщност на външните планети му е била нужна по-малко енергия — по-малко работа за охладителните устройства, които да поддържат в оптимално състояние свръхохладения му мозък в средната част.
— Колко е бил силен?
— Не си спомням всичките му тактико-технически данни. Може би десетина пъти по-силен от човека, що се отнася до вдигане, бутане и тям подобни.
— Изследвал е за нас Йо и се е прехвърлил на Европа.
— Да.
— А после, тъкмо когато сме сметнали, че се е научил как да се справя, взел да се държи странно.
— Май да — казах.
— Отхвърлил пряка заповед да изследва Калисто и хукнал към Уран.
— Да. Години минаха, откакто четох репортажите…
— После започнал да функционира даже още по-зле. Дълги периоди на мълчание се редували с изопачени трансмисии. Сега, като знам повече за това как са го разкрасили, направо ми прилича на човек, на когото му е кипнало.
— Прилича, наистина.
— Но все пак за кратко успял да се стегне. Приземил се на Титания и започнал да изпраща прилични на вид данни от наблюдения. Това обаче продължило съвсем кратко. Пак се смахнал, посочил, че се насочва към самия Уран, и това било. Оттогава — никаква вест от него. Сега, като знам за оная джунджурия за четене на мисли, разбирам защо психиатърът в този край е бил убеден, че никога вече няма да функционира.
— Това не бях го чувал.
— Аз пък съм го чувал.
Свих рамене.
— Беше преди около двайсет години — казах. — И както споменах, мина много време, откакто съм чел нещо по въпроса.
— Корабът на Палача се е разбил или приземил в Мексиканския залив преди два дена.
Просто се облещих насреща му.
— Когато най-после се добрали до него — продължи Дон, — бил празен.
— Не разбирам.
— Вчера сутринта — продължи — собственикът на ресторант Мани Бърнс е бил открит пребит до смърт в офиса на ресторанта си „Мезон Сен Мишел“ в Ню Орлийнс.
— Все още не виждам каква е…
— Мани Бърнс е бил един от четиримата действителни оператори, програмирали, извинявай, „обучили“ Палача.
Мълчанието се проточи и повлече корем по палубата.
— Съвпадение или… — обадих се най-накрая.
— Според клиента ми не е съвпадение.
— Кой е клиентът ти?
— Един от останалите трима. Убеден е, че Палача се е върнал на Земята, за да убие бившите си оператори.
— Известил ли е за страховете си бившите си работодатели?
— Не.
— Защо?
— Защото ще трябва да им съобщи и каква е причината за тези страхове.
— А това е…
— И на мен не пожела да ми каже.
— Как тогава очаква да свършиш работа?
— Каза ми какво точно смята за свършена работа. Искаше да се направят две неща и за никое от двете не беше необходима пълната история на случая. Искаше да му се осигури добра охрана, а Палача да бъде открит и ликвидиран.
— И искаш от мен да свърша второто?
— Точно така. Току-що потвърди мнението ми, че ти си човекът за тази работа.
— Разбирам. Съзнаваш ли, че ако това нещо наистина притежава разум, то ще си е нещо като убийство? Ако не притежава разум, разбира се, ще е само унищожение на скъпа държавна собственост.
— Ти как гледаш на това?
— Като на работа — отвърнах.
— Приемаш ли?
— Преди да взема решение са ми необходими още факти. Като например кой е твоят клиент. Кои са другите оператори? Къде живеят? С какво се занимават? Какво…?
Той вдигна ръка.
— Първо: клиентът ни е почитаемият Джеси Брокдън, висш сенатор от Уискънсин. Разбира се, това е строго поверително.
Кимнах.
— Спомням си, че преди да се отдаде на политиката, беше свързан с космическите програми. Но не знаех точно с какво. Толкова лесно е могъл да си спечели закрилата на държавата…