Или казано с по-прости думи, подаваше ми достатъчно въже, с което сам да се обеся. Очевидно не беше помислил, че веднъж вързана, примката може спокойно да бъде нахлузена и на нечий друг врат, не само на моя.
— Днес ще ви представя един пример, в който се прилагат законите на симпатията — обърнах се аз към курса. — Тъй като обаче времето ни е ограничено, ще имам нужда от помощ за подготовката му. — Посочих наслуки един от студентите. — Бихте ли ми донесли един косъм от косата на магистър Хеме, моля?
Хеме предложи един косъм със силно преувеличена любезност.
Когато студентът ми го донесе, Хеме се усмихна, все едно се забавляваше искрено, уверен, че колкото по-внушителна е подготовката ми за предстоящата лекция, в толкова по-неловко положение ще се окажа накрая.
Възползвах се от това малко забавяне, за да разгледам с какво оборудване ще ми се наложи да работя. От едната страна на подиума стоеше мангал, а бързият преглед на чекмеджетата на работната маса разкри тебешир, кибритени клечки със сяра, лупа, няколко свещи и няколко блокчета метал със странна форма. Избрах три свещи и оставих останалите неща.
Докато взимах косъма на магистъра, разпознах студента, който ми го подаде — Базил, момчето, което Хеме беше сплашил вчера.
— Благодаря ти, Базил. Би ли донесъл тук този мангал и след това би ли го разпалил възможно най-бързо?
Когато той го донесе по-наблизо, с доволство забелязах, че е оборудван с малко духало. Докато момчето сипваше спирт върху въглищата и се опитваше да го запали с искра, аз се обърнах към курса:
— Понятията в симпатията не са съвсем лесни за разбиране, но в основата на всички тях лежат три прости закона. Първият е Доктрината за съответствието, която казва, че „сходството увеличава симпатията“. Вторият е Принципът на кръвното сродство, който ни учи, че „частицата от едно нещо може да го представлява цялото“. И третият е Законът за съхраняването, който твърди, че „енергията не се създава или разрушава“. Съответствие, Сродство и Съхраняване. Трите С-та.
Направих пауза и се заслушах в звука на петдесетината пера, които записваха думите ми. До мен Базил работеше прилежно с духалото. Внезапно осъзнах, че тази работа можеше да започне и да ми харесва.
— Не се безпокойте, ако все още не виждате смисъл в тези неща. Демонстрацията би трябвало напълно да ви изясни всичко.
Погледнах надолу и видях, че мангалът вече се е нагрял добре. Благодарих на Базил, провесих над въглищата плитък метален съд и пуснах в него две от свещите да се стопят.
Сложих третата свещ в държача върху масата и използвах една от клечките със сяра в чекмеджето, за да я запаля. След това свалих съда от огъня и внимателно изсипах върху масата вече стопеното му съдържание, което образува топка от мек восък е големината на юмрук. Погледнах отново към студентите.
— При симпатията голямата част от онова, което правите, пренасочва енергията. Енергията се движи по симпатичните връзки — издърпах фитила и започнах да оформям восъка като кукла с горе-долу човешка форма. — Първият закон, за който споменах, „сходството увеличава симпатията“, означава просто, че колкото повече нещата приличат едно на друго, толкова по-силна ще бъде симпатичната връзка между тях.
Вдигнах високо грубото подобие на кукла, за да може всички да я видят.
— Това — казах аз — е магистър Хеме. — Тук-там в залата се разнесе сподавен смях. — Всъщност това е моето симпатично представяне на магистър Хеме. Някой може ли да отгатне защо то не е достатъчно добро?
Настъпи моментна тишина. Оставих мълчанието да се проточи известно време — аудиторията още не беше загряла достатъчно. Хеме ги беше стреснал вчера и сега те реагираха бавно. Накрая един студент от дъното на залата се престраши:
— Големината е различна.
Кимнах и продължих да оглеждам залата.
— Освен това той не е направен от восък.
Кимнах пак.
— Между тях има съвсем бегла прилика — в общата форма и пропорциите. Въпреки това фигурката е много лошо симпатично представяне. Поради това всяка симпатична връзка, базирана на нея, ще бъде доста слаба. Ефективността й ще бъде може би около два процента. Как можем да я подобрим?
Отново настъпи мълчание, което трая по-кратко от първото.
— Можеш да я направиш по-голяма — предложи някой.
Аз кимнах и продължих да чакам. Обадиха се други гласове: „Можеш да издълбаеш върху нея лицето на магистър Хеме“, „Да я боядисаш“, „Да й сложиш малка мантия“. Всички се засмяха.