Той нави дългите си ръкави и отново закрачи напред-назад.
— Ние сме господари на пламъка, защото имаме власт над него. — Елкса Дал удари близкия мангал с дланта си и го накара тихо да иззвънти, при което пламъците във въглените се разпалиха и жадно започнаха да ги облизват все по-нависоко. — Енергията във всички неща принадлежи на арканиста. Ние заповядваме на огъня и той ни се подчинява.
Дал бавно се отправи към другия ъгъл на стаята. Пламъците в мангала зад гърба му намаляха, а тези в мангала пред него оживяха и затанцуваха. Оцених майсторското изпълнение на магистъра.
Дал спря и отново се обърна към курса:
— Но ние също така сме и слуги на огъня. Защото огънят е най-широко разпространената форма на енергия, а без енергия от нашите умения на симпатисти няма да има голяма полза. — Той обърна гръб на студентите и започна да трие формулите от плочата за писане. — Съберете си материалите и ще видим кой ще се изправи срещу е'лир Квоте днес.
Той започна да пише с тебешир имената на всички студенти. Моето беше най-отгоре. Преди три цикъла Дал започна да ни кара да се съревноваваме един срещу друг. Наричаше го дуел. И макар такава почивка от монотонните лекции да бе добре дошла, тази дейност имаше и своята злокобна страна.
Всяка година около стотина студенти напускаха Арканум, поне една четвърт от тях със своите гилдери. Това означаваше, че всяка година имаше още сто нови човека, обучени в използването на симпатия. Хора, срещу които по една или друга причина може да ти се наложи да премериш сили по-нататък през живота си. Макар Дал никога да не го споменаваше, ние знаехме, че ни учи на нещо повече от това просто да се концентрираме и да проявяваме изобретателност.
Учеше ни как да се бием.
Елкса Дал внимателно следеше резултатите. В курса, състоящ се от трийсет и осем студенти, само аз бях останал непобеден досега. Вече дори и най-глупавите и недоволни студенти бяха принудени да признаят, че бързото ми приемане в Арканум е нещо повече от щастлива случайност.
Дуелите можеха да носят и скромни приходи, тъй като се правеха и нелегални залагания. Когато аз или Совой искахме да спечелим от свой дуел, използвахме другия, за да направи залагането вместо този, който участва в дуела. Макар че обикновено нямах почти никакви излишни пари, които да мога да заделя за залагане.
Тъй че не беше случайност, че със Совой се сблъскахме, докато събирахме помагалата си. Подадох му два йота под масата.
Той ги пъхна в джоба си, без да ме погледне.
— За бога — тихо прошепна той, — май днес някой е доста самоуверен.
Равнодушно свих рамене, макар че в действителност се чувствах леко нервен.
Бях започнал семестъра без пукнато пени и оттогава бях все на ръба. Но предния ден Килвин ми бе платил два йота за един цикъл работа в Рибарника. Това бяха всичките ми пари.
Совой започна да рови в едно чекмедже и извади симпатичен восък, канап и няколко парчета метал.
— Не знам колко добре ще успея да заложа вместо теб. Курсът на залаганията спада. Предполагам, че три към едно е най-доброто, на което можеш да се надяваш днес. Ще продължиш ли, ако падне толкова ниско?
Въздъхнах. Точно курсът на залаганията беше опаката страна на непобедимостта ми. Вчера курсът беше две към едно, което означаваше, че трябваше да рискувам две пенита, за да спечеля едно.
— Днес съм намислил нещо — отвърнах му аз. — Не залагай, докато не уговорим условията. Трябва да получиш поне три към едно срещу мен.
— _Срещу_ теб ли? — повтори той, докато събираше личните си вещи. — Няма да го направя, освен ако не се изправиш срещу самия Дал.
Извъртях лице, за да скрия лекото си смущение, което си пролича по поруменелите ми от комплимента бузи.
Дал плесна с ръце и всички се затичаха да заемат местата си. Падна ми се да съм с едно момче от Винтиш — Фентон. Той беше една стъпка под мен в класирането. Уважавах го като един от малцината в курса, които при подходящо стечение на обстоятелствата можеха да са истинско предизвикателство за мен.
— Така — каза Елкса Дал и нетърпеливо потри ръце, — Фентон, ти си по-надолу в класирането, избери отровата, която ще използваш.
— Свещи.
— А вида обвързване? — ритуално попита Дал.
Когато се използваха свещи, обвързването се правеше винаги с фитил или восък.
— Фитил. — Той вдигна едно парче, така че всички да го видят.
— Обвързване? — обърна се към мен Дал.
Порових в джоба си и извадих ръка с елегантен жест.
— Сламка.
Отговорът ми предизвика шепот сред студентите. Такова обвързване беше нелепо. Най-доброто, на което можех да се надявам, беше три процента прехвърляне, може би пет. Фитилът на Фентон щеше да е десет пъти по-добър.