— Сламка ли?
— Сламка — потвърдих аз с малко повече увереност, отколкото чувствах в действителност. Ако това не обърнеше шансовете срещу мен, не знаех какво можеше да го стори.
— Нека тогава да е сламка — спокойно каза Дал. — Е'лир Фентон, тъй като до момента Квоте не е побеждаван, ти ще избереш източника.
В стаята се разнесе тих смях.
Стомахът ми се преобърна. Не бях очаквал нещо такова. По правило източникът се избираше от този, който не избира играта. Бях планирал да избера мангала, защото знаех, че количеството топлина от него ще ми помогне да компенсирам неизгодното положение, в което сам се бях поставил.
— Без източник — ухили се Фентон, осъзнал своето предимство.
Направих гримаса. Единствената топлина, която щяхме да можем да използваме, щеше да е топлината на собствените ни тела. В най-добрия случай това беше трудно, да не говорим, че беше и малко опасно.
Не можех да спечеля. Не само че щях да загубя идеалното си класиране, но и нямах начин да дам сигнал на Совой да не залага последните ми два йота. Опитах се да срещна погледа му, но той вече беше увлечен в тихи, напрегнати преговори с още няколко други студенти.
Фентон и аз безмълвно се отправихме, за да седнем на двете противоположни страни на голяма работна маса. Елкса Дал постави по една дебела свещ пред всеки един от нас. Целта беше да запалиш свещта на твоя опонент, като не му позволиш той да стори същото с твоята.
Това изискваше да разделиш съзнанието си на две, като едната част се опита да задържи Алара, че твоят фитил (или сламката, ако си достатъчно глупав) е същият като фитила на свещта, която се мъчиш да запалиш. След това трябваше да извлечеш енергия от своя източник, за да запалиш свещта наистина.
Междувременно втората част от съзнанието ти биваше заета с това да се опитва да поддържа убеждението, че фитилът на твоя опонент _не е_ същият като фитила на твоята свещ.
Ако ви звучи трудно, повярвайте, това не бяха и половината от трудностите.
Обстоятелството, че нито един от нас двамата нямаше да има лесен източник, от който да черпи енергия, правеше нещата още по-сложни. Човек трябва да внимава, когато използва себе си за източник. Има определена причина тялото ви да е топло. То не реагира добре, когато топлината му бъде отнета.
Елкса Дал даде знак и ние започнахме. Незабавно съсредоточих цялото си внимание върху защитата и започнах да мисля бързо. Нямаше начин да спечеля. Няма значение колко добър фехтовач си, няма как да не загубиш, когато противникът ти има острие от рамстонска стомана, а ти си избрал да се биеш с него с върбова пръчка.
Отпуснах се в Сърцето от камък. След това, като продължавах да посвещавам по-голямата част от съзнанието си на защитата на свещта си, промърморих обвързване между неговата свещ и моята. Протегнах се и съборих свещта си на едната й страна, като го принудих да хване своята, преди и тя да се е отърколила.
Опитах се да се възползвам бързо от моментното му разсейване да запаля неговата свещ. Вложих всичките си усилия в това и почувствах как нагоре по ръката ми, която държеше сламката, пропълзя студенина. Нищо не се случи. Свещта му си оставаше студена и тъмна.
Свих шепата си около фитила на моята свещ, като така му попречих да го вижда. Това беше дребен трик, който беше, общо взето, безполезен срещу опитен симпатист, но единствената ми надежда беше да го объркам по някакъв начин.
— Хей, Фен — подхвърлих му аз, — чувал ли си онази история за калайджията, техлина, фермерската дъщеря и маслобойната?
Фен не отговори. Бледото му лице беше напрегнато и съсредоточено.
Реших, че опитът ми да го разсея няма да се увенчае с успех. Фентон беше твърде умен, за да се справя с него по този начин. Освен това ми беше трудно да поддържам необходимата концентрация, за да запазя свещта си в безопасност.
Отпуснах се още по-дълбоко в Сърцето от камък и забравих за всичко друго на света освен двете свещи, фитила и сламката.
След минута бях плувнал в лепкава, студена пот. Треперех. Фентон видя това и ми се усмихна с побледнелите си устни. Удвоих усилията си, но неговата свещ оставаше безразлична и към най-добрите ми опити да я принудя да пламне.
Минаха пет минути и целият курс беше потънал в каменно мълчание.
Повечето дуели не траеха по-дълго от една-две минути, като обикновено единият от дуелиращите се доказваше, че е по-ловък или че притежава по-силна воля. Сега вече и двете ми ръце бяха студени. Видях как един мускул на врата на Фентон потръпна в спазъм, като хълбок на кон, който се опитва да се отърси от хапеща муха. Позата му стана скована, когато той се насили да потисне треперенето си. От фитила на моята свещ започна да се носи виеща се струйка дим.