Беше по-добре да започнем отначало и да се надявам, че този път ще оставя по-траен спомен в нея.
Песента свърши, преди да се усетя, и аз заръкоплясках ентусиазирано, за да прикрия невниманието, с което се бях отнесъл към нея.
— Преди малко, когато повтори припева, си помислих, че си направил грешка — каза ми Дена, когато аплодисментите утихнаха. — Не можех да повярвам, че наистина очакваш някой непознат да се присъедини към теб. Никъде не съм виждала да правят нещо подобно, с изключение на вечерите край лагерните огньове.
— Всеки ми повтаряше, че това е мястото, където свирят най-добрите музиканти — свих рамене аз и направих широк жест към нея. — Вярвах, че все някой ще знае тази партия.
Тя повдигна вежди.
— За малко да не успееш — каза тя. — Чаках някой друг да се опита. Малко се страхувах аз самата да го направя.
— Защо? Ти имаш очарователен глас — погледнах я объркано аз.
— Чувала съм само два пъти преди това тази песен. — Тя направи смутена гримаса. — Не бях сигурна, че ще мога да си я спомня цялата.
— Само два пъти ли?
— И вторият път беше само преди един цикъл — кимна Дена. — Една двойка я изпя по време на официална вечеря, на която присъствах в Аетниа.
— Сериозно ли говориш? — недоверчиво я попитах аз.
Тя поклати глава, сякаш я бях хванал в малка, невинна лъжа. Тъмната коса падна върху лицето й и тя разсеяно я отметна встрани.
— Добре де, предполагам, че съм чула двойката да репетира за кратко изпълнението си преди вечерята…
Поклатих глава, все още невярващ напълно на думите й.
— Това е удивително. Хармонията е изключително трудна. А и да запомниш всичките стихове… — мълчаливо и с възхищение продължавах да клатя глава. — Имаш невероятен слух.
— Не си първият мъж, който ми го казва — каза шеговито Дена. — Но май си първият, който го казва, докато гледа към ушите ми — многозначително сведе поглед тя.
Почувствах, че започвам силно да се изчервявам, когато чух познат глас зад гърбовете ни:
— Ето къде си бил!
Когато се обърнах, видях Совой — моят висок, красив приятел и съзаклятник от часовете по симпатия за напреднали.
— Ето ме — потвърдих аз, изненадан, че ме е търсил.
Бях двойно по-изненадан от това, че беше толкова нетактичен да ме прекъсне, докато провеждах личен разговор с млада дама.
— Ето ни всички — усмихна ми се Совой, подмина ме и небрежно сложи ръка около кръста на Дена.
Той се обърна престорено намръщен към нея:
— Аз претърсвам целите долни етажи, за да ти помогна да намериш своя певец, и накрая ви намирам тук да си гукате.
— Натъкнахме се неочаквано един на друг — каза Дена и сложи ръката си върху неговата, която стоеше върху ханша й. — Знаех, че ако не друго, ще се върнеш за напитката си… — Тя кимна към близката маса, която беше празна, с изключение на двете чаши с вино върху нея.
Те заедно се обърнаха и се отправиха под ръка към масата си. Дена погледна към мен през рамо и повдигна вежди. Нямах и най-малка представа какво има предвид.
Совой ми махна да се присъединя към тях и дръпна за мен един празен стол, където да седна.
— Не можех да повярвам, че наистина ти си там долу — каза ми той. — Стори ми, че чувам твоя глас, но… — той посочи третия етаж на „Еолиан“ — макар третият балкон да осигурява уединение за младите влюбени, по отношение на изгледа му към сцената има какво още да се желае. Не знаех, че свириш. — Той обгърна раменете на Дена с дългата си ръка и се усмихна с очарователната си синеока усмивка.
— От време на време го правя — небрежно отвърнах аз, докато сядах.
— Имаш късмет, че избрах тази нощ да се забавляваме в „Еолиан“ — рече Совой. — Иначе нямаше да има кой да ти акомпанира освен ехото и щурците.
— Тогава съм ти задължен — кимнах почтително аз.
— Реванширай ми се, като вземеш Симон за партньор следващия път, когато играем на ъгли — каза той. — Така ти ще трябва да платиш залога, когато празноглавото малко копеле обяви висока карта само с един чифт.
— Готово — съгласих се аз, — макар това да ме огорчава. — Обърнах се към Дена. — А на теб? Дължа ти голяма услуга. Как да ти се отплатя? Поискай каквото пожелаеш и то ще бъде твое, стига да е във възможностите ми.
— Каквото пожелая, стига да е във възможностите ти — игриво повтори тя. — Тогава какво друго можеш да правиш, освен да свириш толкова добре, че да разплачеш Техлу и неговите ангели, когато те чуят?