Силно смутен, се опитах да запазя хладнокръвно изражение. Обикновено не позволявам чувствата ми да се изписват на лицето ми.
— Значи ти и Дена…
— Станчион още ми се подиграва за това, че тичам след момиче, което е наполовина на годините ми. — Той стеснително сви широките си рамене. — Въпреки това все още съм привързан към нея. Напоследък повече от всякога ми напомня за най-малката ми сестра.
— Откога я познаваш? — попитах го с любопитство.
— Не бих казал, че наистина я _познавам_, момче. Но за пръв път я срещнах преди колко… Може би около две години? Май не беше чак толкова отдавна — може би преди година и нещо…
Деох прокара пръсти през русата си коса и силно протегна гърба си, при което мускулите на ръцете му се издуха под ризата. След това се отпусна с оглушителна въздишка и погледна полупразния двор.
— Още часове няма да имам работа на вратата. Какво ще кажеш да дадеш извинение на един старец да поседне и пийне нещо? — Той махна с глава по посока на бара.
Погледнах високия, мускулест и с мургав загар на кожата Деох.
— Старец ли? Като гледам, косата и зъбите ти са си още на мястото. На колко си, на трийсет?
— Нищо друго не кара мъжа да се чувства толкова стар колкото една млада жена. — Той сложи ръка на рамото ми. — Ела да пийнем.
Отидохме до дългия махагонов тезгях и той промърмори:
— Бирата притъпява спомените, въглените ги разпалват, а виното е най-доброто лекарство за копнежа на нараненото сърце. — Замълча и се обърна да ме погледне, сбърчил вежди. — Не мога да си спомня останалата част. А ти?
— Никога преди не съм го чувал — отвърнах аз. — Но Текам твърди, че от алкохола само виното е подходящо за спомените. Той казва, че доброто вино прояснява и фокусира мислите, като все пак ги поукрасява за утеха.
— Доста вярно — каза той и порови из рафтовете, преди да извади една бутилка и да я вдигне, за да я огледа на светлината на лампата. — Нека да я видим в розова светлина, какво ще кажеш?
Той взе две чаши и ме поведе към едно уединено сепаре в ъгъла.
— Значи познаваш Дена от доста време — подканих го аз, докато наливаше по чаша от бледочервеното вино.
— От време на време я виждах. — Той се облегна на стената. — По-скоро рядко.
— Как изглеждаше тя тогава?
Деох дълго обмисля отговора си, като обърна повече внимание на въпроса, отколкото очаквах.
Отпи от виното си.
— Същата — отвърна накрая. — Предполагам, че беше по-млада, но не мога да кажа, че сега изглежда по-възрастна. Тя винаги е изглеждала по-възрастна за годините си — Той се намръщи. — Не точно _по-възрастна_, по-скоро…
— Зряла? — предположих аз.
— Не — Деох поклати глава. — Не зная подходяща дума, за да го опиша. То е като да погледнеш някой огромен дъб. Не те впечатлява това, че е по-стар от останалите дървета или по-висок от тях. Просто има нещо, което останалите млади дървета нямат. Сложност, солидност, значимост. — Той раздразнено се смръщи. — Проклет да съм, ако това не е най-лошото сравнение, което някога съм правил.
Не можах да сдържа усмивката си.
— Хубаво е да разбера, че не съм само аз този, който не може да я опише с думи.
— Тя не подлежи много на описание — съгласи се Деох и допи остатъка от виното си.
След това взе бутилката и допря леко гърлото й до чашата ми. Изпих я и той наля отново и на двама ни.
— Още тогава си беше необуздана и буйна — продължи Деох. — Все така красива, способна да прикове погледа и да спре сърцето ти. — Той отново сви рамене. — Както казах — почти същата като сега. С очарователен глас и остър език, пъргава и предизвикваща с еднаква сила обожание у мъжете и презрение у жените.
— Презрение ли?
Деох ме изгледа така, сякаш не разбираше въпроса ми.
— Жените мразят Дена — простичко отвърна той, все едно повтаряше нещо, което и двамата вече знаехме.
— Мразят я, така ли? — Мисълта ме изненада. — Защо?
Деох ме изгледа невярващо и след това избухна в смях.
— Бога ми, ти май наистина не знаеш нищо за жените, а?
Обикновено такъв коментар би ме накарал да се наежа, но думите на Деох бяха изречени с добродушен тон.
— Помисли само. Тя е очарователна и красива. Мъжете се тълпят около нея като разгонени бичета. — Той махна небрежно с ръка. — В природата на жените е да негодуват срещу това.
Спомних си какво ми каза Сим за Деох преди по-малко от цикъл.
_Успял е отново да доведе тук най-красивата жена. Това е достатъчно, за да го намрази човек._