Купър попълни картончето за съхранение на доказателства и започна изследването. Не откри отпечатъци и взе проби за ДНК анализ. Взе също проба от киселината и я пусна на газовия хроматограф. За резултатите трябваше да почакат няколко минути.
— Задейства се от цифров таймер — каза Купър, докато оглеждаше отделните компоненти. — Животът на батерията от около два месеца.
— Не изглежда самоделно — отбеляза Райм.
— Не. Професионална изработка. Предполагам, че се продава на оръжейния пазар.
— Някаква идея откъде може да е взето?
— Не. Не съм срещал нищо подобно. — Купър погледна резултатите от хроматографа-спектрометър. — Анализът на киселината е готов. Всъщност не е киселина. Това е трихлорбензол. Газовите тръби обикновено са от полиетилен, който е устойчив на киселини. Но производните на бензола ги стапят. И…
— Не. Не може да бъде. — Райм гледаше втренчено таблицата на уликите.
— Какво, Линкълн?
Това, за което си мислеше Райм, изглеждаше невъзможно. Или би изглеждало невъзможно, ако не знаеше, че самоделните взривни устройства са поставени от Извършител 47.
— Извикай бързо Лон. И имаш ли телефонния номер на Едуард Акройд?
— Имам го някъде.
— Намери го. Искам го тук. Сега.
— Добре.
— Набери Сакс — заповяда Райм на мобилния си телефон.
Тя се обади след минута.
— Райм.
— Трябва да направиш оглед на още едно местопроизшествие, Сакс. По-точно да направиш оглед на местопроизшествие, което вече си огледала, но да търсиш нещо друго.
— Къде?
— На геотермалната площадка. Отново шахтите на сондите.
Където, както се беше досетил Райм, въпреки че тя не му каза нищо, за малко не е била погребана жива.
Сакс мълчеше.
Имаше много способни криминалисти, които биха могли да направят огледа и вероятно да намерят онова, което той търсеше. Но никой не можеше да се мери с Амелия Сакс. Райм искаше нея и само за нея.
— Сакс?
— Ще го направя — отговори тя с равен глас. — Кажи ми какво да търся.
Четирийсета глава
След четиридесет минути Селито и Акройд бяха в хола, заедно с Мел Купър. Амелия Сакс влезе през елегантната арка от коридора.
Райм забеляза, че не изглежда притеснена от повторното посещение на почти лобното си място. Нямаше го вече онзи замислен поглед и изражението й отново беше целеустремено като на ловец. Райм забеляза петна от кал по дънките й.
Селито попита:
— Какво става, Линк?
— Сега ще обясня. Засега това е само теория. Но да видим. Какъвто и интерес да има нашият престъпник към диамантите, задачата му е друга. Той стои зад земетресенията.
Едуард Акройд се изсмя рязко.
— Земетресенията? Искате да кажете… че той ги е причинил?
— Точно така.
— Продължавай, Линк — каза Селито. — Попълни празните места. За момента виждам много такива.
Райм се загледа в тавана. Изражението му стана напрегнато.
— Ние… аз трябваше повече да внимавам. Защо му е на Четиридесет и седем да си слага каска само за да си купи оръжие от някого на строителния обект? Могат да се срещнат в някой бар или на улицата. Не, трябвало му е достъп до самия обект.
— Защо? — попита детективът.
Райм погледна Сакс, която каза:
— Току-що идвам от там. Намерих следи от RDX около няколко от шахтите.
Това е основната съставка на пластичния експлозив C4.
— На строителния обект? — попита Селито. — C4 е забранен за промишлени цели. Това е военен експлозив.
— И началникът на обекта ми каза, че един от работниците е изчезнал. Станало е веднага, след като Извършител четиридесет и седем е бил там. Също така липсва половин тон циментов разтвор от Площадка седем.
— Циментов разтвор? — попита Купър.
Райм обясни:
— Това е планът на Четиридесет и седем. Затова е тук: да зареди взривни устройства по газопреносната мрежа и взривове с C4, за да симулира земетресения. Миналата седмица е сложил взривните устройства върху газовите тръби в сгради близо до геотермалния обект. След това отива на обекта, с каска и жилетка, и се среща с изчезналия сега работник, който го завежда на Площадка седем. Пуска взривовете с C4 в някои или във всички шахти и работникът изсипва циментов разтвор отгоре, за да не се чуе експлозия, когато избухнат под земята. След това Четиридесет и седем хвърля празната чанта и си тръгва — за да се качи на метрото. По-късно същата нощ, предполагам, е убил работника и се е отървал от трупа.