— Много странно, Линк. Но това изобщо възможно ли е? Експлозии да предизвикат земетресения?
— Затова поканих нашия експерт. — Райм погледна Едуард Акройд. — Знаете ли за застрахователни искове по повод на трусове, причинени от минни взривове?
Англичанинът им напомни това, което беше казал по-рано: че фрекингът и геотермалните сондажи могат да доведат до трусове.
— Но що се отнася до взривовете? Не съм чувал за такива случаи. Все пак ще попитам моя научен сътрудник. Някой тук или в Лондон може да провери, сигурен съм.
— Ще ви бъда много благодарен, ако го направите.
Акройд се дръпна в един ъгъл и извади телефона си. След кратък разговор се върна при другите.
— За съжаление началничката на изследователския ни отдел никога не е чувала за земетресения, причинени от взривове. Каза, че ще пита в централата в Лондон и другите ни представителства, когато бъдат отворени. Лично аз мисля, че е много малко вероятно.
Райм забеляза, че Сакс отваря чантата си. Тя извади визитка, прочете номера на нея и се обади.
Докато чакаше, каза на другите:
— Дон Макелис, държавният минен инспектор.
Макелис се обади:
— Здравейте, Амелия. Как сте?
— Добре — кратко отговори тя. — Слушайте, говорим на високоговорител в присъствието на Линкълн Райм, консултант на нюйоркската полиция, и още няколко души.
— О, добре.
— Дан, аз съм Линкълн.
— Дон — поправи го Сакс.
— Интересуваме се дали някой може да предизвика земетресение чрез експлозия.
Последва пауза.
— Мислите, че трусове от последните дни не са спонтанни?
— Не сме сигурни. Възможно ли е експлозиви да предизвикат земетресение?
— Ами, на теория, да, но трябва да имате ядрена бомба и да улучите точното място и точната мощност. С друго няма да стане.
— С C4 не може ли? Нали знаете C4?
— Пластичният експлозив, разбира се. Но не, невъзможно е. Дори с един-два тона, поставени точно на разлом. Земетресенията не се получават така. Но…
Мълчание.
— Ало? — попита Райм.
Чуха бързо тракане на клавиатура.
— Така, така. Дайте ми имейл адрес. Искам да видите това.
Купър му каза адреса и след минута се чу сигналът за получено писмо.
Макелис каза:
— Изпратих ви две сеизмограми.
Купър бързо въведе команда и графиките — с насечената линия, позната на всеки любител на телевизионни предавания за природни бедствия — се появиха на екрана.
— Отворихме ги.
Инспекторът продължи:
— Горната е от последния трус тук.
В левия край черната линия се вдигаше и спускаше съвсем малко с преместването си надясно в продължение на няколко минути. След това, на средата на графиката, тя рязко скачаше нагоре и надолу в серия широки, остри вълни. С течение на времето те затихваха, ставаха все по-малки и по-малки, докато линията не се върна към състоянието си преди труса.
— Сега погледнете втората графика. Това е запис на истинско земетресение, в Калифорния. Изглежда по сходен начин, но има една малка разлика. При истинското земетресение се вижда леко раздвижване на земята секунди преди главния трус. При трусовете тук няма такова нещо.
— Тоест взривовете не са причинили земетресение, а само са имитирали такова — каза Райм.
— Точно така. — След секунда Макелис каза: — Но тогава как ще обясните пожарите… О, чакайте. Освен ако и те не са били причинени от взривове — отделни устройства, за да изглежда, че са вследствие от земетресението.
Когато никой не коментира, той попита разтревожено:
— За какво става дума, Амелия?
— Още не знаем със сигурност, Дон. Но ако може — моля ви, нека да остане между нас.
— Разбира се. Добре.
Тя погледна въпросително Райм: „Нещо друго?“.