Той поклати глава. Сакс благодари на Макелис и затвори.
— Да, какво означава всичко това? — повтори Райм. — Какво цели нашият неизвестен извършител?
— Тероризъм — предположи Сакс, но после поклати глава. — Само че никой не пое отговорност. И защо да замаскира взривовете като природно бедствие? Това не е профил на терорист.
— Имам една идея — каза Селито. — Симулирал е земетресенията, за да прикрие палежите. Може би работи за собственик, който иска да изгори сградите и да вземе застраховката.
— С цялото ми уважение, лейтенант — намеси се Акройд, — но това би било най-сложната застрахователна измама в историята. Освен това професионалните подпалвачи никога не рискуват да получат обвинения за убийство или нападение. Те палят сгради само когато са празни.
— Ясно.
— Има и друго възможно обяснение — каза Райм. — Какво предположение изказа Макелис? Пожарите са за отвличане на вниманието. За да придаде повече тежест на земетресенията — и никой да не се вгледа по-внимателно в сеизмограмите. Иска те да изглеждат реални… Какво ще кажете за това: целта му е да спре геотермалните сондажи.
— Кой може да иска такова нещо? — попита Селито. — Енергийните компании виждат построяването на геотермална централа като заплаха. Някой иска да спре строежа. Това е скъпа недвижима собственост.
— Природозащитниците — предположи Купър. — Хората от „Една Земя“? Макар че не мисля, че екоактивистите използват много C4… или изгарят сгради с хората вътре.
— Каквото и да е замислил, Четиридесет и седем ми прилича на наемен убиец — каза Сакс. — Има достъп до оръжейния пазар, за да се сдобие с C4 и взривните устройства. Разбира от оръжие. Не се колебае да убива. Бас държа, че някой го е наел.
Райм беше склонен да се съгласи.
— Едно нещо — каза той. — Трябва да вземем решение.
Сакс кимна.
— Да кажем или да не кажем.
— Да обявим ли, че земетресенията са фалшиви? — попита Купър.
— Да. Той може да е заложил още десетина взривни устройства в шахтите.
— Ще настъпи паника — изтъкна Селито. — Всички ще решат, че става дума за тероризъм.
— Нека да решат — контрира Райм. — Аз мисля, че трябва да съобщим. И да предупредим хората в района около сондажите, че може да има бомби в газовите инсталации на сградите им. Да отидат да огледат. Да обявим, че ако има друг трус, трябва незабавно да се евакуират или да проверят за теч на газ.
— Това решение е в правото на комисаря и кметството, но ако обявим тази информация, ще издадем плановете си — изтъкна Селито. — Убиецът може да избяга. Доказателствата ще изчезнат.
Последното опасение развесели Райм: много трудно беше някой да направи така, че уликите да изчезнат за него.
— Ако мога да отбележа нещо? — каза Акройд.
— Да, разбира се — отговори Селито.
— Не се съмнявам, че този човек е побъркан и има някаква извратена мания към диамантите. Но ако е наемник, нает да саботира сондирането, щом научи, че го търсим, може да се опита да продаде суровите диаманти на моя клиент възможно най-скоро и да напусне града. Мисля, че трябва отново да се свържа с търговците и да проуча тази възможност.
Селито и Райм се съгласиха. Акройд облече палтото си, което му придаде още по-типичен вид на скован британски детектив, и излезе.
Селито също облече якето си.
— Ще говоря с комисаря и кмета и ще им препоръчам да обявят, че трусовете са били фалшиви. И ще изпратя тактическия и сапьорния отряд на строителната площадка. Ще пуснат робот в шахтите, за да потърсят други взривни устройства и да ги обезвредят.
Райм също имаше задача. Той отново се обади на своя шпионин в столицата.
Четирийсет и първа глава
През своята четиринайсетгодишна кариера в Щатската полицията на Пенсилвания полицай Ти-Джей Бойл беше получавал доста необичайни задачи. Да преследва амишки кон и двуколка, отвлечени от пиян студент не-амиш. Редовните случаи с котки, които не могат да слязат от дърво („Това не е наша работа, госпожо, но ще видя какво мога да направя“). Израждане на бебета.
Но никога до този момент не беше спирал цял автобус.
Тази задача му бе възложена по молба на полицията в Ню Йорк, с която Бойл бе работил и преди и която като цяло му допадаше, въпреки че той не одобряваше езика на някои от колегите. В автобуса, който сега следеше, пътуваше свидетел, опитващ се да се скрие — и не какъв да е, а свидетел на престъпление, за което говореха по всички медии. Или поне по радио WKPK. Обещаващия — серийният престъпник, убиващ млади двойки, които току-що са купили венчалните си халки. Този със сигурност беше голям психар.