— И това тук…
Алварес посочи към едно място близо до асансьора: охранителна камера, монтирана на стената. Сакс не я беше забелязала, когато дойде. Сега присви очи и се изсмя мрачно:
— Замазана с боя?
Той кимна:
— И погледни накъде водят следите от спрея.
Отначало Сакс не разбра, но после осъзна какво има предвид той. Извършителят — вероятно извършителят — беше започнал да пръска със спрея, докато още е стоял зад камерата, а после бе улучил обектива точно отдолу — за да е сигурен, че няма да бъде заснет даже за част от секундата. Умно.
Както вземането на твърдия диск.
— Камери на улицата?
— Тук може би има добра новина — каза Алварес. — Магазините отдясно и отляво на входа на сградата в момента правят копия от записите си. Казах им да запазят оригиналите.
Копията бяха достатъчни за разследването, но оригиналните файлове щяха да потрябват в съда.
„Ако се стигне до съд“ — помисли си Сакс.
Тя пак погледна към бижутерското ателие и се замисли за първия от трите въпроса, които си задаваше. Въпрос номер едно: Какво е взел? Беше направила щателен оглед, но, разбира се, това не й даваше достоверна представа какво липсва от местопрестъплението.
Огледа още веднъж. „Пател Дизайнс“ не беше бижутериен магазин като повечето други. Нямаше витрини, които крадецът да счупи и да ограби. Ателието се състоеше от три стаи: приемна, офис, свързан с нея, и през него вляво — работилница, пълна с оборудване за — както предполагаше Сакс — обработка на скъпоценни камъни и изработване на бижута. Това трето помещение беше най-голямото от трите. Вътре имаше работни места за двама души — големи въртящи се колела, подобни на тези, които грънчарите използват за изработването на вази и купи. Също няколко очукани промишлени апарата, един от тях, очевидно — малък лазер. Стаята служеше също за склад: по рафтове и покрай стената имаше купчини празни кутии, офис консумативи, почистващи препарати. Не личеше да е имало нещо ценно.
Голяма част от приемната — с размери три на четири метра — беше заета от дървен плот. Имаше също диван и два различни стола. На плота имаше няколко квадратни кадифени подложки за бижута, няколко лупи, купчина празни листа. Сакс предполагаше, че Пател е изработвал само бижута по поръчка. Посрещал е клиентите тук и е изваждал готовите изделия от работилницата или от високия до кръста сейф в офиса, за да им ги покаже. От интернет Сакс беше научила, че основната дейност на фирмата е обработка на големи диаманти за други производители на бижута.
Въпрос номер едно…
Какво си взел от тук?
Сакс се върна в офиса и огледа сейфа и съдържанието му: стотици квадратни бели хартиени пликчета с размери седем на седем сантиметра, сгънати като японски оригами. Във всяко от тях имаше диамант.
Върху сейфа и няколко от хартиените пликчета имаше отпечатъци от ръкавиците на престъпника — с кръв и други частици, попити от влакната на плата. Но не беше ровил. По-логично беше, помисли си Сакс, или да е взел всичко, или ако е искал нещо конкретно, да е тършувал в сейфа, разбърквайки пликчетата, които не му трябват.
Имаше един начин да се разбере. Сакс бе събрала всички документи, които намери в офиса. Някой от тях вероятно съдържаше списък на диамантите, които Пател е имал в наличност. Техниците от Отдела по криминалистика в Куинс — по-специално тези от лабораторията за ценни предмети — щяха да сравнят списъка със съдържанието на сейфа. Накрая щяха да открият какво липсва.
Можеше да отнеме месеци.
Прекалено дълго. Трябваше възможно по-скоро да се разбере какво е взето, за да може полицията да започне да разпитва информаторите си и известните търговци на крадени бижута и перачи на пари. При грабежите, ако не хванеш извършителя на местопрестъплението, разследването неизбежно се проточва дълго, със сложни еквилибристики в необятния свят на търговията с крадени стоки.
Сакс не виждаше начин да се съкрати този процес.
Освен ако…
Тук имаше нещо гнило. Защо беше оставил диамантите? Какво можеше да е по-важно от тях?
Тя клекна — предпазливо, защото засегнатата й от артрита коленна става понякога я мъчеше в такова влажно време — и се вгледа по-внимателно в сейфа. Някои от пликчетата съдържаха само по един диамант, в други имаше десетки. Камъните бяха много красиви, изглеждаха достойни да бъдат отмъкнати до един. Но какво не й беше известно? Сакс никога не си беше падала по бижута. Единствените украшения, които носеше, бяха годежният пръстен със син диамант и тънка златна халка — сега и двете скрити под гумената ръкавица.