— Полицаят казал, че става дума за свързано разследване.
— Свързано разследване, полицията на Ню Йорк? Няма логика. Окръг Насау — може би. Но не Ню Йорк. Не е в юрисдикцията на Нюйоркското полицейско управление, точка. Какво е казал?
— Нищо — отговори Добс. — Направо поискал материалите. Попитал дали може да направи копия, но охраната не позволила. Но е много вероятно полицаят да е направил снимки с мобилния си телефон.
— И таз добра — възкликна Бишоп.
— След като свършил, провел телефонен разговор…
— Добре, давай по-експедитивно. Какво направил служителят?
— Всъщност служителка. — Добс съобщи следващата новина с много доволен тон: — Чула го да казва: „Линкълн, вече имам всичко, което искаш. Нещо друго?“.
О, цивилната охрана била жена. Женски глави по-трудно ще се търкалят.
Бишоп се замисли.
Помощникът продължи:
— Линкълн. Като Линкълн Райм, мисля. Райм работи с полицията и знае много за ПЕРТ. Участвал е в създаването му. Написал е книга по криминалистика и огледи на местопроизшествия. Сега е в количка, знаеш ли?
— Инвалидна количка — измърмори Бишоп замислено. — За какво, по дяволите, са му нашите доказателствени материали? И неоторизирано копиране?
Опита се да си обясни какво става. Не успя. Махна на Добс да седне (той стоеше прав до този момент) и се обади на един приятел, инспектор в Нюйоркската полиция, да го попита дали знае нещо по въпроса. Казаха му обаче, че в Нюйоркската полиция не водят разследване срещу Ел Алкон. Да, смятаха го за пълен боклук, кой не мислеше така? Единствените смъртни случаи, които бе причинил в Ню Йорк, бяха от свръхдоза наркотици; престрелката се беше случила извън границите на града.
Бишоп затвори телефона и се загледа през прозореца. Тъмносивият дим още се издигаше. Пожарът бе сериозен.
Прокурорът мислено отхвърли няколко теории за участието на Райм. Ако наистина той участваше.
— Райм е пенсиониран, нали? Заради количката, както спомена.
— О, да, Ханк. От години. Работи като консултант. — Добс наистина кипеше от желание да се хареса.
— За полицията. За нас също, нали?
— Да.
— Работил ли е някога като консултант на защитата?
— Не знам. Възможно е. Много хора го правят.
— Ние имаме екип, който следи адвоката на Ел Алкон и останалите от неговото обкръжение, нали?
— Доколкото е възможно, Ханк — отговори Добс. — Той има много хора. От Мексико дойдоха десетина.
— Разбери дали някой от тях е ходил до дома или офиса на Райм.
— Добре.
— Веднага!
— Добре. — Помощник-прокурорът проведе телефонен разговор и след няколко минути затвори. — Леле. Чуй това, Ханк.
„Ох, давай направо“ — помисли си нервно Бишоп, но само вдигна въпросително вежди.
Добс заговори по-въодушевено от всякога:
— Тони Карерас-Лопес, главен адвокат на Ел Алкон от Мексико — под денонощно наблюдение е. Ходил е до дома на Райм в Сентръл Парк Уест днес. Преди това, непосредствено преди това, е минал през банката. „Чейз“. Забавил се вътре петнайсет минути. Отишъл при Райм и след това се прибрал в хотела си.
— Пари? Теглене? Превод?
— Не знам. Нямаме достатъчно основание за съдебна заповед, разбира се, затова няма как да научим повече подробности.
Дали Лопес бе наел Райм като консултант на защитата, за да търси дупки в тезата на обвинението?
„Нашият случай — помисли си Бишоп. — Моят случай.“
Затвори очи за миг. Не можеше да си представи какви дупки би могло да има. Разбира се, никой криминалист не е безгрешен, никой лаборант не е безгрешен. А човек като Райм винаги можеше да намери нещо, което да провали цялото разследване.
И да помогне на този долен боклук Ел Алкон да избяга от правосъдието.
След минута размисъл Бишоп реши, че няма да допусне това да се случи.
Той вдигна телефона и набра номер.
— Да, господин прокурор?
— Ела в кабинета ми.
— Веднага.
След миг в кабинета влезе късо подстриган мъж на около трийсет и пет, със сив костюм. Той кимна на Бишоп и Добс.
— Седни.
Мъжът седна и Бишоп продължи:
— Трябва да започнеш едно криминално разследване. Веднага. Тази вечер.
— Да, разбира се — каза специален агент на ФБР Ерик Фалоу, като извади бележник и химикалка от джоба си.