Четирийсет и трета глава
Дарил Мълбри от Службата за алтернативното разузнаване се обади отново:
— Здравейте. Линкълн, става все по-интересно и по-интересно! Първо, вашият неизвестен извършител — как го наричахте?
— Извършител четиридесет и седем.
— Първо, господин Четиридесет и седем е брилянтен крадец на диаманти. После изглежда, че е психопат и сериен убиец, който нарича себе си Обещаващия. А сега се оказва, че всъщност е наемник, изпълняващ мръсни поръчки в Бруклин. Въпреки че както изглежда, продължава да си бъде психопат. С този тип никога не е скучно.
— Дарил?
Мълбри се изкиска:
— Знам, че искате да говоря по същество. Първо, ето какво открих за вашия руснак. Или за един руснак. За някакъв руснак. Вероятно вашият. Първо, някои предварителни данни. Има канали, които шпиони и информатори от други страни, например Русия, използват, ако искат да дойдат в САЩ. Наричаме това „почистване“, тоест почистваме биографията им, като ги прекарваме през три-четири междинни спирки. Една последователност е доста често срещана: Москва-Тбилиси-Дубай-Барселона-„Нюарк“. Четири различни билета, с четири различни самоличности. Мислим, че това е направил този руснак. Няма конкретен човек, когото да можем да проследим на всички тези полети — заради отделните билети и различните имена. Но проверихме дневника за полетите и — шшшт, това ще бъде нашата тайна — намерихме нещо, което е постоянно във всичките.
— Багажът — прекъсна го Райм.
Сакс, която също беше в стаята, кимна:
— Регистрирал е чантите поотделно за всеки полет, но теглото им е едно и също.
Мълбри се засмя доволно:
— Ето, виждате ли, Линкълн, Амелия, казах ви, че точно такива като вас ни трябват в САР! Точно така. Каква е вероятността четирима различни мъже на четири различни полета да регистрират две чанти, които винаги да тежат точно дванайсет цяло и три килограма? Нула. Кадрите от камерите ще го докажат и съм сигурен, че много ще се зарадвате, ако ви осигурим ясни снимки на лицето му, но няма как да ги вземем от „Паспортен контрол“. Това би означавало да намесим Агенцията за национална сигурност и осигуряването на такива данни за вътрешно разследване би било… „незаконно“ е думата, която първа ми хрумва. Но сме убедени, че това е вашият човек. Паспортът за последния етап от пътуването, когато е пристигнал на „Нюарк“, е бил грузински. Йосиф Добинс. Нищо подозрително. И адресът му тук е фалшив — в Патерсън, Ню Джърси. Ще ви изпратим всички имена, които е използвал за полетите. Може да проверите хотелските регистри. Мисля обаче, че сега използва съвсем нова самоличност.
— Пет паспорта? — попита Сакс.
Мълбри само се подсмихна.
Райм му каза имейл адреса на Мел Купър и го помоли да изпрати имената от паспортите.
— Така — продължи Мълбри, — питахте за експлозива. Преди около седмица получихме предупреждение за пратка с незаконно оръжие, пренесена контрабандно на Източното крайбрежие: три пакета от по един килограм C4 и сандък с дузина лехаби.
— Какво?
— Бомби за взривяване на газопроводи. Лехаби. Думата е на иврит. Има две значения: „пламък“ и „връх на копие“.
Райм се замисли, че и двете описват доста добре гадните малки устройства.
— Изобретение на „Мосад“? — попита той.
Сега, след като беше нагазил във водите на шпионажа, Райм бе проучил различните разузнавателни служби по света. Никоя не беше по-находчива в избора на оръжия и тяхното използване от „Мосад“.
— Да. Използват се точно за това, за което казахте: имитиране на газов теч и експлозия. Кой знае колко къщи на терористи от „Хамас“ и „Хизбула“ са изгорели съвсем „случайно“?
Три пакета C4. Не знаеха колко експлозив е използвал престъпникът за взривните устройства в шахтите на „Нортийст Джио“. Можеха да очакват, че е запазил поне за още едно „земетресение“. Също и още няколко лехаби. Колко още кръв смяташе да пролее?
Мълбри продължи:
— Сега, моля те, Линкълн, изплюй камъчето. Какво означава всичко това?
— Нали следиш новините за земетресенията в Ню Йорк? И пожарите?
— Да, разбира се. Това е голяма новина, навсякъде.
Сакс обясни, че Извършител 47 създава фалшиви земетресения и придружаващи ги пожари.