— Дарил продължава наблюдението.
— Има още нещо, което трябва да знаеш, Линк — каза Селито. — Тактическият отряд и сапьорите са говорили с кметството. Решили са да не изпращат роботи в шахтите на геотермалния обект. За да го обезопасят, са сложили бомбени щитове над отворите. Смятат, че при следващ взрив хората в района ще имат най-малко десет минути, за да се евакуират. И пожарната е изпратила допълнителни коли и екипи на мястото около геотермалния сондаж — тъй като това е центърът на атаката. Ако има друг взрив, ще са готови да се отзоват при първия сигнал за пожар. И…
Мълчание.
— Лон?
— По дяволите! — промърмори лейтенантът.
— Какво има?
— Току-що видях една телеграма: Четиридесет и седем е убил още някого.
— Пак ли годеници? — попита Сакс.
— Не. — Последва пауза, докато Селито четеше. — Но има връзка. По някакъв начин. Трябва да има. Жертвата е Киртан Боши. На възрастта на Вимал, индиец. Работел в диамантения бизнес. Чирак шлифовчик. Също като Вимал. Едва ли е съвпадение.
— Как е станало? — попита Сакс.
— В мазето на едно кафене в Модния район. На около една пресечка от мястото, където работел. — Селито замълча за момент. — Някой от служителите току-що намерил трупа, но изглежда, че е убит около обяд днес. Кучият син смазал гръкляна му. Убил го с макетния нож.
— Киртан вероятно е приятел на Вимал и е знаел къде живее. И вероятно е дал адреса му.
— Да. Убиецът го е измъчвал. Голяма каша. Освен това е отрязал безименния пръст на Киртан и го е напъхал в устата му. След смъртта, но все пак…
— По дяволите — промърмори Сакс.
Райм погледна към нея.
— Разпитахме всеки, който познава Вимал във всеки магазин в Диамантения квартал, Джаксън Хайтс и други части на Куинс и Бруклин. Не ми хрумна да търся шлифовчици в Модния район. Но Четиридесет и седем се е сетил. Оказа се по-умен от мен.
„От нас — мислено я поправи Райм. — Оказа се по-умен от нас.“ Но знаеше, че няма да я успокои, ако й го каже. Амелия Сакс смяташе всеки провал, в който е участвала, колкото и малка да е била ролята й, за свой собствен.
Селито каза:
— Сега има адреса на Лахори, но сигурно не знае, че момчето е избягало. Амелия, кажи на твоите хора, които охраняват къщата, да не се набиват на очи и да очакват Четиридесет и седем да се появи.
— Ще го направя. Но мисля, че той е твърде умен, за да се хване на такъв капан. — Тя въздъхна. — Ще отида да направя огледа в кафенето.
Селито й даде адреса и тя излезе бързо от хола, като подръпваше разсеяно якето си. Миг по-късно Райм чу ръмженето на мощната й кола и свиренето на гуми.
Той обърна очи към прозореца и се взря в сивкавия здрач.
Значи Извършител 47 бе прекарал един цял ден миналата седмица в залагане на газови бомби за имитиране на пожари след земетресенията. Вероятно имаше и още и дори властите да обявяха, че земетресенията са били фалшиви, това не променяше факта, че експлозивите са заредени да се взривят.
И дори ако сега плановете му бяха разкрити, Извършител 47 нямаше стимул да махне устройствата или да издаде на полицията къде са.
Четирийсет и четвърта глава
Резервният план на Обещаващия.
Владимир Ростов караше крадената тойота по улиците на Куинс. В Източен Елмхърст, за да бъдем точни.
Горе-долу внимателно. Той бе свикнал да шофира в Москва, където не се налагаше много да внимава; в задръстванията нямаше голям риск от сблъскване с висока скорост.
Тук обаче криволиченето му се дължеше на факта, че се опитваше да рови под дясната седалка, докато караше. При един рязък завой беше изстрелял сандвича си с говеждо някъде между седалката и дясната врата.
Къде, по дяволите, беше?
Най-после напипа едно ъгълче, разкъса хартията със зъби и започна да дъвче студения, но все още вкусен сандвич.
„Защо, по дяволите, нямаме такива в Москва?“
За три минути сандвичът и картофките бяха погълнати. Той се оригна и запали цигара. Бе забелязал, че в Америка много малко хора пушат в колите си; за разлика от Русия. Разбира се, след като свършеше с Вимал, с пиленцето, щеше да се погрижи колата доста да попуши. Това беше шега: единственият начин да се отърве от уликите в колата, беше да я изгори до тенекиите — какъвто израз имаше в руския престъпен жаргон. Обикновено колата, предназначена за фламбиране, съдържаше само улики. Понякога труп. Понякога, според настроението на изпълнителите, човекът вътре можеше все още да не е труп, а само вързан във возилото.