Ростов отново си представи онова червенокосо пиленце, полицайката. Фантазията му се развихри: жената като краварка. Владимир Ростов обичаше романите на Луис Ламур за Дивия запад. За него те бяха изящни бижута, приключенски разкази, даващи верен поглед върху живота в онзи период. Русия имаше казаците и татарите. Но нищо романтично нямаше в похожденията на мародери, пияници и изнасилвачи. Американският Запад… ах, било е героично време! Той имаше всички филми на Серджо Леоне. Също филмите на Джон Форд, с Джон Уейн. А нямаше по-добър уестърн от „Дивата орда“ на Сам Пекинпа.
Ростов понякога си фантазираше, че живее в онези времена. Германските заселници били в Мексико, испанците и португалците — в Южна и Централна Америка, французите — в Канада и на Карибите.
През XIX век би трябвало да е имало и някакви руснаци в Новия свят.
О, как искаше да е един от тях.
Със своя револвер и кон. И бърбън, разбира се.
И курвите.
Отново се замисли за червенокосата краварка, със син диамант на белия пръст.
Неговият син диамант, неговият бял пръст.
Зави и намали. Владимир Ростов беше горд от себе си за това, че надхитри полицайката краварка.
Защото знаеше къде отива Вимал Лахори.
Действаше по резервния си план.
Когато си поговори с Киртан в мазето на закусвалнята в Модния район, Ростов бе научил повече за Вимал, отколкото само името и адреса. Порязване тук, порязване там. Той научи, че Вимал има приятелка.
„Ще ти кажа, но не я наранявай!!“ — написа Киртан (да не забравяме, че беше с премазан гръклян).
— Не, не, пиленце. И косъм няма да падне от главата й. Само искам да говоря с Вимал. И на него нищо лошо няма да направя. Честна дума.
Ростов трябваше да прочете два пъти отговора, за да го разбере — ръката на хлапето трепереше прекалено много. Посланието гласеше: „По-скоро ще умра, преди да ти кажа, ако я нараниш“.
Каква глупост!
— Косъм от главата й. Честна дума.
Ростов се наведе и плъзна ножа по нокътя на младежа.
След три минути, хоп. Приятелката на Вимал се казваше Адила Бадур. И живееше в Ийст Елмхърст в Куинс, на един-два километра от дома на Вимал.
Ростов провери в „Гугъл“ и се увери, че действително на адреса живее някой си Мохамед Бадур. И да, имал две дъщери, Адила и Талия, съответно на двайсет и две и на десет. За съжаление в интернет нямаше снимки на двете сладурани. Някои родители са толкова предпазливи.
— Някой друг? — попита Ростов. — С когото Вимал да е близък?
Киртан енергично поклати глава. Последният му жест. В следващия момент Ростов преряза гърлото му. Правеше му услуга, замисли се той. Хлапето щеше да живее до края на дните си с чувство за вина, че издаде Вимал и приятелката му.
След смъртта му — която отне няколко агонизиращи минути — Ростов отряза кутрето му и го пъхна, без да маха грозния пръстен, в отпуснатата уста на Киртан. В изявите си Обещаващият не трябваше да се ограничава само с диамантите на пръстите на развратните годеници.
Адила Бадур…
Скоро щеше бъде пред дома й.
На един светофар Ростов извади кърпа от джоба си и се изкашля в нея. „Мамка му“ — помисли си гневно. Това щеше да го мъчи цял живот. Заради цигарите, разбира се. Щеше да спре пушенето някой ден. Тогава щеше да се оправи.
Запита се дали тази Адила е секси. По принцип Ростов предпочиташе бели жени. Но откакто си мислеше за персийските пиленца Котето и Шехерезада, беше готов да се позабавлява и с някое по-мургаво момиче. По дяволите, нямаше значение дали е секси. Той беше гладен. Имаше нужда от жена. Сега.
О, да, и Обещаващия щеше да спази обещанието си към Киртан. Каквото и да се случеше с нея, нито косъм нямаше да падне от главата й.
Четирийсет и пета глава
— Ще бъде приключение.
— Приключение — повтори Адила Бадур, явно притеснена от избора на думи на Вимал. — Как си го представяш? Като някоя компютърна игра? Като в „Хобит“?
Бяха в задния й двор. Семейство Бадур имаха хубава къща, тухлена, с червена дървена облицовка, в Ийст Елмхърст в Куинс, на около километър и половина от тази на родителите на Вимал. Кварталът включваше летище „Ла Гуардия“ и в дни с неблагоприятен вятър жителите трябваше да търпят бръмченето на самолети, прелитащи над самите им домове, за да кацнат на писта 4. Днес бе сравнително тихо.