Къщата на семейство Бадур беше по-голяма от тази на Лахори: бащата на Адила имаше добра работа в голяма технологична компания, а майка й — като неговата беше медицинска сестра. Имаха двор с добре поддържана градина, което беше рядкост в този квартал.
За Вимал обаче най-добрата придобивка бе самостоятелният гараж зад къщата, с изход към задна уличка, обща за няколко къщи.
Най-хубавото беше, че точно в тази мухлясала постройка Вимал и Адила за първи път се целунаха — дръзко на задната седалка на субаруто на майка й — след като родителите й си бяха легнали, разбира се. Тук се престрашиха да се опипват, докосват, вкусват и накрая, когато съвсем се разгорещиха — да разкопчаят предпазливо някое и друго копче или цип.
Сега обаче настроението беше друго. Единствената точка от дневния ред беше бягството.
Вимал я заведе в гаража, за да не ги види никой, макар че не се безпокоеше, че мъжът със скиорската маска може да ги е открил — това изглеждаше невъзможно. Не искаше обаче съседите да го видят и да се обадят на баща му.
Адила се облегна на колата си, стара тъмнозелена „Мазда“ (от нея също имаха хубави спомени, въпреки че задните седалки бяха нелепо тесни). В гаража нямаше място за втори автомобил. Останалата част беше заета с изтъркана работна маса и разкривени кашони с избелели надписи, описващи съдържанието им. „Чиниите на мама“. „Дрехи за даряване“. „Учебници/пелени“.
— Не се опитвам да омаловажавам нещата — каза Вимал. — Искам да кажа, че ще бъде промяна за теб.
— Калифорния? — попита тя. — Защо Калифорния?
— Била ли си там?
Адила го погледна замислено и наклони глава.
— В далечна земя, на запад, много отдавна имало магическо място далеч от хората.
Вимал въздъхна. Сега тя му се подиграваше.
— Исках само…
— Дисниленд, Леголенд, Сан Франциско, „Йосемити“. Карах ски през юли в Мамот.
— Не исках да прозвучи, сякаш ти си… как е думата?
— Млада, глупава, наивна?
Той въздъхна, но само за миг. После се окопити.
— Е? Хубаво ли беше?
— Вим! Разбира се. Това няма нищо общо. Как можеш просто да се вдигнеш и да тръгнеш… и да очакваш, че аз…
— Не очаквам.
— … ще дойда с теб?
— В Калифорнийския университет имат хубава програма по скулптура. И страхотен медицински факултет. Проверих. — Той хвана ръката й.
— Не е време за тези неща. — Тя присви кафявите си очи. — Ти си свидетел на убийство. Разбираш ли, че сега обстоятелствата не са нормални? Осъзнаваш ли това? Шегуваш се за приключения. Това е сериозно!
— Не казвам да се метнем на влака още днес. Аз ще отида, ще намеря място и…
— Влак до Калифорния? — Красивите й, изваяни вежди се сбърчиха. — О, не можеш да летиш, защото си в списъка за издирване. Хората не вземат влак, за да прекосят цялата страна, Вим. Това говори ли ти нещо?
Той не отговори.
— Ще си помислиш ли?
— Вим, просто му кажи, че не искаш да шлифоваш повече.
Той пусна ръката й и отиде до малкия прозорец на страничната стена на гаража, замазан и наполовина скрит от избуялите бурени отвън. Засмя се леко на думите й, които тя изрече като нещо между другото, но всъщност бяха целият смисъл на неговата борба.
Баща му бе човекът, от когото полицията не можеше да го защити.
Човекът, от когото Вимал бягаше по-отчаяно, отколкото от убиеца.
Вимал обичаше Адила Бадур. Беше се влюбил в нея още от първата им среща. Това бе станало в едно кафене в Гринич Вилидж — едно от онези старомодните, много отпреди епохата на „Старбъкс“. Тя изучаваше подробна схема на сърцето в един учебник по анатомия и шепнеше имената на вените, артериите и мускулите — или онова, което студентите по медицина трябваше да знаят за този орган, тоест вероятно всичко.
Той седна до нея и отвори книгата си за Микеланджело.
Разговорът за разчупване на леда беше, разбира се, на тема анатомия. Плът и кръв в единия случай. Мрамор в другия.
Започнаха да излизат скоро след това и от тогава поддържаха стабилна моногамна връзка. От самото начало Вимал често мислеше за брак. Понякога женитбата му се струваше реална цел, която може да се постигне с практическо планиране, както при повечето двойки. В други дни, по-често, тяхното „да“ изглеждаше толкова възможно, колкото да размахат ръцете си и да полетят.