Същински Ромео и Жулиета.
Лахори бяха кашмирски индуисти. Кашмир е прекрасен район в Южна Азия, но от векове е център на конфликти. За него претендират Индия, Пакистан и на моменти Китай. Повече от хиляда години властта в региона или части от него преминава в ръцете ту на индуистки, ту на мюсюлмански, ту на сикхски водачи — и накрая на британците, разбира се, които измислили едно от най-странните названия на тази част от света — Княжеския щат. В последните години индуисткото население на Кашмир, основно сарасвати брамини, живееха в Кашмирската долина. Те бяха около 20 процента от жителите на региона, умерени в своите религиозни практики и успешно съчетаваха духовния и социалния живот, избягвайки, доколкото бе възможно, тлеещите противоречия.
Неизбежно мирът и уединението не продължиха дълго. През 80-те години на XX в. бе възникнало военизирано движение за независимост на Кашмир, съставено главно от радикално настроени мюсюлмани. Целта им беше етническо прочистване и в резултат в края на 1990 г. над 150 000 кашмирски индуисти бяха избягали в Индия. Който останеше, рискуваше да бъде убит. В крайна сметка в долината бяха останали само няколко хиляди индуисти.
Вимал бе роден в САЩ и не познаваше от личен опит тези събития — които, разбира се, не се изучаваха по история в американските училища. Но той познаваше в подробности историята на движението за независимост, изнасилванията, убийствата и после бежанската вълна, защото баща им редовно говореше по темата на него и Съни. Баща му вече е бил в САЩ, когато се е случвало това, но много негови роднини били принудени да напуснат домовете си, оставяйки всичко зад себе си, за да бъдат преместени в Индия — в пренаселената, мръсна столица Делхи. Няколко по-възрастни лели и чичовци бяха починали преждевременно и баща му бе сигурен, че е заради преместването.
Дипро Лахори мразеше страстно всички мюсюлмани.
Адила Бадур например — ако знаеше за нея.
Нямаше значение, че семейство Бадур живееше в Америка от повече поколения, отколкото баща му, и че техните предци не са имали никаква връзка с радикалистите в долината и винаги са били умерени в религията си и със светски мироглед. И нямаше никакво значение, че мюсюлманите в Индия страдаха по същия начин от ръцете на индуисткото мнозинство.
Не, никакво значение нямаше.
Каква ирония: баща му най-сетне неохотно се беше отказал да настоява за традиционния брак по споразумение за синовете си; Вимал можеше да се ожени за което иска индуистко момиче (макар че татко му понякога напомняше, че Акбар Велики, най-прочутият владетел на Моголската империя, и придворните му предпочитали кашмирски жени за съпруги и — да, наистина го каза — наложници, заради тяхната красота).
Може би в крайна сметка, след силен натиск от страна на майка му бащата на Вимал би могъл да приеме не-индийка.
Но мюсюлманка?
Никога.
Но точно мюсюлманка, пиеща чай в Гринич Вилидж и разглеждаща схемата на човешко сърце, бе пленила това на Вимал.
Сега той се обърна към нея, облегната на колата и скръстила ръце.
Адила повтори:
— Кажи му. Трябва.
„Опитах се — помисли си Вимал. — И се озовах затворник в собственото си мазе.“
— Ти не го познаваш — каза й той.
— Аз съм мюсюлманка, Вим. И моите родители са такива.
Тишината, която настъпи в гаража, изведнъж бе нарушена от тропането на дъждовни капки — силно, тъй като покривът не беше изолиран. Вимал погледна нагоре и видя изоставено птиче гнездо.
Адила каза с примирен тон:
— Прави каквото сметнеш за добре. Имам още три години в Ню Йорк. След това стаж, който може да бъде гъвкав. Може в Калифорния. Ще се опитам да го уредя. Но трябва да изкарам тези три години тук.
Думите й не бяха заплаха, в никой случай. Адила никога не заплашваше. Тя просто и ясно посочваше неоспоримата истина: за тези три години можеха да се случат много неща.
— Ти все пак ще заминеш, нали?
Той кимна.
Тя затвори очи. И го прегърна силно.
— Имаш ли пари?
— Горе-долу.
— Аз имам…
— Не.
— Можеш да вземеш назаем. Имам една позната в Глендейл.
— Къде е това?
Тя се засмя:
— В Лос Анджелис. Поразучи малко. Една година беше дошла да чете лекции в Нюйоркския университет. Тя и мъжът й са добри хора. Чакай тук. Талия е вкъщи.