Адила хвана сестра си за ръка и изтича през задната врата в гаража.
Там Вимал гледаше през прозореца.
— Чувам сирени — каза той. — Какво е това…
Замълча, когато видя ножа и сълзите на Талия.
— Той беше тук — рязко прошепна Адила. — Онзи мъж беше тук.
— Кой мъж?
— Знаеш кой! — сряза го тя.
— Не! Къде е?
— Избяга. Обадих се в полицията.
— Добре ли си?
С още по-тих и едновременно по-гневен глас, тя отговори:
— След бой с нож? Разбира се. Идеално се чувствам.
— Какво? — Той се втренчи в нея.
Тя хвърли поглед през прозореца — за да е сигурна, че нападателят не се е върнал.
— Трябва да вървим. Тръгвай! Сега. Ще отидем в Уестчестър. Ела с мен сега, ще ме оставиш на някоя гара.
— Не — отсече тя.
— Да, качвай се в колата. Моля те. Ей, Тал, искаш ли да се повозим? — Вимал се насили да се усмихне.
Талия се скри зад сестра си, като бършеше сълзите си.
— Какво става? — проплака.
— Всичко е наред — опита се да я успокои Вимал.
— Не, не е наред — прошепна Адила.
Вимал отвори вратата на гаража и погледна навън.
— Чисто е — каза и се настани на шофьорската седалка в колата. — Качвайте се. Вземи си телефона и чантичката. — Кимна към масата. — Ще се обадим в полицията и на родителите ти по пътя.
— Не — прошепна тя.
— Трябва да замина! И не искам да те оставям тук.
Тя се усмихна нежно. Приближи се до прозореца. И се наведе.
— Няма ли да дойдеш? — попита той.
— Не.
Тя се наведе и го целуна.
— Обичам те — прошепна той.
— И аз те обичам — каза тя. И заби ножа в предната гума, която леко потрепери, изсъска и спадна за части от секундата.
Четирийсет и седма глава
Вимал Лахори беше под охрана. Най-накрая.
Техният извършител — Обещаващия — бе научил адреса на приятелката му и беше отишъл там, явно за да я измъчва и така да я накара да издаде младежа. Но младата жена бе запазила достатъчно присъствие на духа, за да се обади на полицията и да се бори с него.
В хола Райм научи тези подробности от Амелия Сакс, която му преразказа разговора си с младежа в една охранявана квартира на Нюйоркската полиция на Стейтън Айлънд.
Тя обясни, че полицаите, пристигнали на мястото на инцидента няколко минути по-късно, се обадили за подкрепление за издирването на автомобила на престъпника — червена тойота, неизвестен модел — а после докладвали, че са задържали Вимал.
Младежът бил сърдит, но готов да съдейства. Тя го беше разпитала в квартирата на Стейтън Айлънд, където щеше да остане под охрана. Вимал обаче не могъл да даде никакви полезни идеи. Обяснил, че не се е явил в полицията от страх, но Райм подозираше, че главната причина беше семейната драма, за която бе загатнала Сакс. Тя съобщи също, че е намерила парченца камък в джоба на Вимал — от същия кимберлит. В тях имало малки кристали, вероятно диаманти, и Райм се запита дали не става дума за някой от камъните на Пател, който младежът е решил да запази. Ако беше вярно, това също би могло да бъде причина да не отиде в полицията.
Младежът разказал, че в деня на убийството на Четиридесет и седма улица тъкмо се връщал от задача, възложена му от Пател, и така попаднал на ужасната сцена. Обадил се на спешния телефон и разказал какво е видял.
Сакс добави, че Вимал не знаел нищо за откраднатите сурови диаманти и че Пател не е споменавал нищо за проблеми със сигурността. Бижутерът не изглеждал загрижен заради навъртащи се около магазина съмнителни типове или необичайни телефонни обаждания. Нямало посещения на случайни клиенти, които да се преструват, че се интересуват от диаманти, но всъщност оглеждат камерите и охраната. Доколкото бе известно на Вимал, Пател не е имал конкуренти в бизнеса, които биха могли да стигнат до такова насилие. Макар че не беше сто процента сигурен, младежът заявил, че е абсурдно Пател да е имал някакви връзки с организираната престъпност или да е вземал пари назаем от лихвари.
В отговор на въпрос на Сакс той бе потвърдил нещо, за което вече се бяха досетили: че е любител скулптор, надяващ се на блестяща кариера в света на изкуството. Това обясняваше другите частици, открити на местопроизшествието: нефрита и лазурита.
При огледа в дома на Адила за улики, оставени от Извършител 47, не беше открито нищо. И още не бяха намерили червената тойота.