В сейфа вероятно имаше камъни на стойност неколкостотин хиляди долара.
Приканващи да бъдат взети.
Но престъпникът не ги беше взел.
Тя се изправи; по слепоочията й вече избиваха капки пот. Денят беше студен, но радиаторите в старата сграда бълваха топлина, която се задържаше между тялото й и белия комбинезон от плътен полиетилен. Спомни си дните, когато единствените специални средства, които слагаше при оглед на местопрестъпление, бяха ръкавиците и понякога калцуни. Защитният костюм, вече задължителен за криминалистите по целия свят, се използваше по две причини: Първо, поради риска от опасни вещества на местопрестъплението. И второ, заради адвокатите. Вероятността от замърсяване на местопрестъплението, ако не носиш защитно облекло, беше изключително малка. Но всеки обигран адвокат можеше да разбие на пух и прах тезата на обвинението, като посее семенцето на съмнението, че е възможно това да се случи.
Добре, ако не нещо от сейфа, тогава какво?
Докато хората на съдебния лекар изнасяха труповете — първо клиентите, а след това и Пател — Сакс още веднъж огледа трите помещения.
Дали, запита се тя, не ставаше дума за обир, а за поръчково убийство? Може би Пател е дължал пари на някой едър лихвар и не е успял да ги върне? Едва ли: той имаше успешен бизнес и не приличаше на човек, който ще моли местните мафиоти за заем с трийсет на сто лихва — и то за месец.
Престъпление от страст? Според информацията, която вече имаха, Пател беше вдовец. И пълничкият, раздърпан мъж на средна възраст просто не изглеждаше като човек, който ще се замеси в пламенна и опасна любовна връзка. Ако целта на извършителя е била просто да убие Пател, защо го беше измъчвал? И в тази връзка, защо е трябвало да идва в магазина? Можел е да го нападне в дома му или на улицата.
Сакс пак погледна към работилницата. Дали Пател или негов служител са работили над диамант или бижу с особено висока стойност?
Тя влезе в стаята. Работните места не изглеждаха да са използвани днес; цялото оборудване беше грижливо подредено по рафтовете. На едното обаче забеляза един от белите листове, сгънат като пликче за диаманти, както онези в сейфа. Това обаче беше празно. Имаше надпис с химикалка: GC-1, GC-2, GC-3 и GC-4. Имената на диамантите, които са били вътре, досети се Сакс, защото срещу всяко означение беше написано теглото в карати (в диапазона от пет до седем и половина). Имаше и някакви букви. Срещу три от тях имаше обозначение D, IF. До последния, по-малък, пишеше D, F. Обозначение за качеството може би. На листа пишеше също: Собственик: „Грейс-Кабът Майнинг“ ООД, Кейптаун, Южна Африка. Беше посочен и телефонният номер на компанията.
— Хъм — измърмори Сакс, когато видя друга бележка в долната част.
Това беше оценката на всеки от диамантите. Общата сума възлизаше на шейсет и осем милиона ЗАР. Тя извади телефона си и провери в „Гугъл“. Логично, мистериозната валута се оказа южноафрикански ранд.
По-изненадващо беше числото, което получи, след като вкара сумата в калкулатора за конвертиране на валути.
Цената в щатски долари отиваше към пет милиона.
Амелия Сакс реши, че е доста вероятно да е открила отговора на въпрос номер едно.
Пета глава
За да се увери, че скъпите диаманти наистина са това, което е било откраднато, Амелия Сакс се върна при сейфа и погледна всяко от стотиците хартиени пликчета.
Никое от тях не беше обозначено с буквите GC или името на компанията от Южна Африка. Едно обаждане до „Грейс-Кабът“ щеше да потвърди дали Пател е получил камъните, но разумното предположение беше, че точно тях е взел убиецът.
Знаел ли е, че те са тук? Или беше избрал фирмата на Пател на случаен принцип и го бе измъчвал, за да разбере къде са най-ценните му камъни?
На този етап можеха само да гадаят.
Сакс засне кутията и разписката от „Грейс-Кабът“, после ги прибра в пликчета за улики.
Сега въпрос номер две: измъчването.
Сакс не беше съгласна със Селито, че Пател е бил подложен на изтезания, за да каже комбинацията за сейфа и къде са най-скъпите му диаманти, като тези на „Грейс-Кабът“. В крайна сметка диамантите бяха просто стока. Изправен пред смъртта или дори заплахата от изтезания, Пател би жертвал всяка и всичките си ценности. Всички камъни сигурно бяха застраховани. Никое бижу не струва един живот или дори секунда болка.