— Защо сте тук, детектив? Дали за това, за което си мисля?
— Оплакването. Жалбата до Федералната търговска комисия срещу „Алгонкин“.
Колиър кимна:
— О, да, онези мъртви птици? Никой не ги е убивал. Нашата фирма била наела някого да обикаля и да търси мъртви чайки? Абсурд! Можете ли да си представите някой стажант още първия ден на работа? „Трябват ни мъртви птици, момче.“ Факт е обаче, че перките на ветрогенераторите наистина ги убиват. Фирмата добави само някои екстри за по-силен ефект. А пожарите и слънчевите панели? Това е доказано. Снимките не бяха от тавани, които са се сринали заради панелите. Но какво е една малка волност между капиталисти? Мислите, че ние сме организирали взривовете, за да изглежда, че сондажите причиняват земетресения.
— Вярно ли е? Вашата фирма за черен пиар е правила такова проучване. Това също бе споменато в доклада за жалбите.
— Споменато е в доклада. Но ако сте ме слушали по телевизията, както предполагам сте, ще си спомните, че защитавах „Нортийст“ и геотермалното сондиране.
— Това не е отговор на въпроса ми. Вие ли саботирахте обекта?
— Не. Това достатъчно ясен отговор ли е?
— Ами фирмата за черен пиар?
— От година не ползваме услугите им. Лошата реклама не върши работа. Няколко мъртви чайки. Умрели по естествени причини. Трябваше да видите какви заплашителни писма получихме.
— Може би това ви е научило да бъдете по-предпазливи — намеси се Пуласки.
— Не, полицай, това ни научи да бъдем по-умни в отношенията си с компаниите за алтернативни източници на енергия. Вече не се опитваме да ги изгоним от бизнеса.
Той извади една фирмена брошура от чекмеджето на бюрото си и я хвърли пред тях. Отвори на първата страница и почука по един пасаж от текста. „Алгонкин“ притежаваше редица дъщерни дружества, между които три вятърни централи в щата Мейн и една слънчева.
— Вече ги купуваме. — Колиър отвори друго чекмедже, извади дебела папка и я тръсна шумно пред Сакс. — Нека да остане тайна между нас, ако нямате нищо против. Информацията още не е оповестена публично.
Сакс погледна заглавната страница на документа.
Във връзка с намерението на „Алгонкин консолидейтид пауър ънд лайт“ (АЛГОНКИН) да придобие двайсет процента (20%) от акционерния дял (АКЦИИ) на „Нортийст Джио индъстриз“ (НОРТИЙСТ) и на НОРТИЙСТ да продаде гореспоменатите АКЦИИ на АЛГОНКИН.
И с оглед на взаимните задължения, произтичащи от този документ, двете страни се споразумяха за следното:…
Сакс не си направи труда да чете нататък.
— Купувате акции в „Нортийст“?
— Впоследствие, ако се окаже финансово изгодно, ще изкупим и останалия дял. Бъдещето ще покаже. Дълбоките геотермални сондажи за използване на вулканичната енергия за производство на електричество са доказано изгодни. Но на по-малка дълбочина? Все още няма гаранция. Вкъщи с парно ли се отоплявате, или с термопомпа?
— С парно.
— Така. Термопомпите са за лигльовци. Геотермалната централа е една голяма термопомпа. Но пък има много лигльовци, загрижени за околната среда. Затова се надявам, че нашата инвестиция ще се изплати. Ще видим.
Телефонът на Сакс избръмча — текстово съобщение. Тя го погледна.
Изправи се. Пуласки я погледна и също стана.
— Благодаря ви за отделеното време, господин Колиър.
— Госпожица Еванс ще ви изпрати.
Той не каза нищо повече, не стана да ги изпрати. Отвори една папка и се зачете.
Секретарката дойде и ги придружи по коридора.
Докато вървяха към паркинга и вече никой не можеше да ги чуе, младият полицай прошепна:
— Така ли ще оставим нещата? Той ни показа само едни листове. Може да е отпечатал договора за всеки случай, ако някой го обвини за земетресенията. Как можем да сме сигурни, че наистина е невинен?
— Заради това.
Сакс му показа телефона си. Текстовото съобщение беше от Лон Селито.
— О, добре. В Ню Джърси ли отиваме?
— Да, в Ню Джърси.
Четирийсет и осма глава
Това е място, където земята се среща с водата в сурова и зашеметяваща красота.