— Какво да правим по-нататък, господин прокурор?
— Откри ли униформения, който е проникнал в хранилището за веществени доказателства незаконно?
— Да. Казва се Роналд Пуласки. Официално е към Патрулната служба, но работи предимно за „Тежки престъпления“. Няма дисциплинарни проблеми. Награждаван е за храброст.
При други обстоятелства Хенри Бишоп би се поколебал да арестува полицай, който е отличен за добра служба. Но сътрудничеството на Пуласки с Райм беше явно престъпление — и глупаво. Трябвало е да помисли, преди да го прави. Освен това Пуласки беше мъж и вероятно бял. По-безопасно бе да съсипеш кариерата на такъв човек.
— Обвинения за Пуласки? — попита Фалоу. — Трябва да ги ударим силно, ако питате мен. Да ги затворим.
„Да ги затворим?“ Странен избор на думи. Но по принцип Бишоп беше съгласен.
Агентът продължи:
— Възпрепятстване на правосъдието. Конспирация.
— Също и кражба на поверителни документи.
— Добре.
— Сигурно има някой член от правилника за поверителност на полицията, който е нарушил. Но това не е наш проблем. Нека техният вътрешен отдел да се оправя. Ще го тикна във федерален затвор. Щатските власти могат да правят каквото поискат, след като излезе. След десет години. Изкарай заповед за арест на този Пуласки. Закопчайте го възможно най-скоро.
„Преди той и Райм да открият онези нарушения, които са наети да търсят“ — добави мислено Бишоп.
Фалоу попита:
— Ще оставите Райм да си… — Явно щеше да каже „ходи“, но замълча. — Да му се размине?
— Не. Ще го обвиним за получаване на крадени поверителни документи. Имаме ли заведение за такива като него?
— Медицинският блок в следствения арест.
— Добре.
— Той има болногледач.
— Какво?
— Помощник. Човек, който се грижи за него.
Бишоп изсумтя презрително.
— Е, няма как да го придружи. В ареста сигурно има някакви медицински сестри или санитари, които да се занимават с него.
— Ще уведомя медицинския блок.
Бишоп погледна през прозореца.
— И още нещо. Ще се погрижа абсолютно всяка правоприлагаща служба в страната да научи какво е направил Райм. Повече никога няма да може да работи като консултант. Дано да има добър пенсионен фонд. След като излезе от затвора, ще прекара остатъка от живота си, седейки вкъщи и гледайки сапунени сериали.
Четвърта част
Шлифоване
Вторник, 16 март
Петдесета глава
— Мисля, че имаме всичко — каза Сакс.
Райм се приближи до нея с количката.
Тя обясни на него, Акройд и Селито какви улики са открили и ги запозна с резултатите от проведения от нея и Купър анализ.
— Дрехи с лого на „Една Земя“. По тях не намерихме нищо освен частици, свързващи Шапиро с екологичната организация, но той й беше директор и, разбира се, е бил там всеки ден. Криминалистите на щатската полиция на Ню Джърси анализираха уликите от мястото на самоубийството, но не са открили нищо, което да води към руснака и газовите бомби. В колата на Шапиро обаче открихме следи от кимберлит.
— Това доказва връзката на Шапиро със сондажната площадка или Извършител четирийсет и седем, или и с двете — отбеляза Райм.
— Точно така — каза Селито.
После добави, че откритието потвърждава предишните им предположения, но не дава никаква нова информация.
Сакс продължи: при огледа на малкия апартамент на Шапиро в Горен Манхатън, където бе живял сам, не бяха открити следи. Но все пак някои неща се бяха изяснили.
Под матрака Сакс бе намерила план на геотермалния обект, на който Площадка седем беше заградена, петстотин хиляди руски рубли — около осем хиляди и петстотин долара — вероятно бонус за Извършител 47, когато свърши работата — и два предплатени телефона, вече не функциониращи. Историята на обажданията беше изтрита.
— Снех отпечатъци от телефоните, но не намерих. После ги изпратих на Родни. Да видим дали нашите компютърни гении ще успеят да извлекат никаква информация от тях. Колкото до наемника… руснака… разбира се, той прави всичко това за пари. Но съм сигурна, че е омесен от същото тесто. Спасяване на земята; изкупление за вредата, която сме нанесли. Той просто е по-радикален от Шапиро: изтезанията, бомбите.