Тогава Ростов побесня, но вече се чувстваше по-добре.
Съсредоточи се върху задачата, която му предстоеше сега.
„Да, Обещаващия има още един резервен план, пиленце! Не знаеше ли?“
Мъжът се приближи до сив форд и натисна бутона на ключодържателя си. Светлините примигнаха за кратко. Ростов беше само на няколко метра зад него и сега се забърза, все така с наведена глава. Когато мъжът отвори шофьорската врата и седна, Ростов направи същото от дясната страна.
— Пиленце!
Мъжът го погледна стреснато и примигна. След това погледите им се срещнаха.
Руснакът се усмихна. И протегна ръка. Шофьорът поклати глава, изсмя се мрачно, пое широката длан на Ростов, а с лявата си ръка стисна бицепса му — жест на приятелска близост. Това бе поздрав между двама войници, които са били врагове в миналото — и може пак да бъдат в бъдеще — но които, поне за момента, са съюзници в една обща кауза.
Петдесет и първа глава
— Е, пиле, как да ти викам? Как се казваш? Разбира се, не господин Андрю Крюгер?
— Истинското ми име? Ти как мислиш, Владимир? Не, сега съм Едуард Акройд.
— Да, да, това ми харесва. Изтъкнат мръсник. Реален човек?
Крюгер не отговори, но наистина бе откраднал самоличността на реалния Едуард Акройд, служител на „Милбанк Ашурънс“ — компания, застраховаща стотици мини и търговци на едро за диаманти и благородни метали. Акройд, както бе казал на Райм, бе пенсиониран детектив от „Скотланд Ярд“, а в момента — старши следовател за „Милбанк“. Извън това Крюгер не знаеше нищо за истинския Акройд; бе измислил всичко останало, включително пикантериите за сексуалността му: представи измисления си герой за гей — хитра тактика, за да свали гарда на Райм; консултантът изглеждаше човек, който цени толерантността. (Крюгер бе казал на своя бизнеспартньор, Терънс Девур, най-хетеросексуалният мъж, който може да съществува, че двамата вече са женени — това много развесели южноафриканеца.)
Криптограмите — които бяха реално хоби на Крюгер — също имаха за цел да спечелят доверието на криминалиста. Много клиенти на компанията му бяха британци, затова той лесно имитираше акцента.
Сега, в колата, Крюгер се отдръпна леко от руснака. Ростов вонеше на цигари, лук и прекомерно количество афтършейв.
— А ти? Не си Влад Ростов, предполагам.
— Не, не. — Руснакът се засмя. — Толкова много имена смених за една седмица… сега съм Александър Петрович. Бях Йосиф Добинс, когато кацнах. Сега Петрович. Повече ми харесва. Добинс може да е евреин. Харесва ли ти „Александър“? На мен — да. Беше единственият паспорт, който онзи задник в Брайтън Бийч имаше. Взе ми един куп пари. Брайтън Бийч ми харесва. Бил ли си там?
В средите на застрахователите на диаманти Ростов бе известен като неуправляем и доста луд. Това дърдорене на безсмислици беше типично за него.
— Знаеш ли, Влад…
— Александър.
— … не съм дошъл тук да разглеждам забележителности.
— Ха, не, ние не сме туристи, ти и аз.
Крюгер се почувства по-спокоен. Беше се окопитил от шока, когато Ростов нахълта в колата му, макар да очакваше, че той рано или късно ще се появи. Освен това беше облекчение, че вече не се налага да говори с британски акцент. Започваше да му дотяга. Крюгер беше от Южна Африка и естественият му акцент бе африканерски английски. Пред Райм, Сакс и останалите от екипа се налагаше много да внимава да изговаря думите с правилната префърцунена британска интонация.
Фасада след фасада… какви преживявания бяха през изминалата седмица.
Всъщност Андрю Крюгер, а не Владимир Ростов, беше истинският престъпник, когото полицията наричаше Извършител 47: убиецът на Джатин Пател и Сол Вайнтрауб. И той, представяйки се за Едуард Акройд, се беше присламчил към полицейското разследване по случая.
Крюгер бе изпаднал в шок, когато се появи „Обещаващия“, имитиращ ролята му с точност до скиорската маска, ръкавиците и ножа. Не му отне дълго да се досети, че това вероятно е Ростов. Руснакът или неговият работодател в Москва сигурно бяха проникнали в компютрите и телефоните на Крюгер и следяха в реално време информацията за хода на мисията му по отчетите, които той даваше на собствения си шеф в Южна Африка. Ростов бе узнал всичко за престъпленията на Крюгер още преди полицията.